„Няма ми го панталона!“ от Кристин Номан-Вилмин и Кантен Гребан

След великолепните издания „Мама“, „Любов“ и „Приказки от Ханс Кристиан Андерсен”, белгийският художник Кантен Гребан е вече повече от добре познат на родните читатели. Чрез своите запомнящи се илюстрации Гребан е способен понякога да разкаже цяла една история в едно-единствено спиращо дъха изображение. Ето, че най-новата картинна книга на художника се появява в България още преди световната си премиера в Белгия! Това се случва благодарение на изд. „Дъбови листа“, които ни поднасят „Няма ми го панталона!“ – една забавна и трогателна история за малка коала в голямо затруднение, написана от Кристин Номан-Вилмин.

В съблекалнята на басейна Никоала е в паника! Чорапите му са тук, както и гащетата на сърчица, но не и панталонът му! Изчезнал е, направо се е изпарил! Сега Нико ще трябва цял ден да е много изобретателен, ако не иска тайната му да бъде разкрита.

„Няма ми го панталона!“ на пръв поглед звучи доста комедийно, нали? Стига да не сме на мястото на главния герой! Представете си срама, притеснението и отчаянието, които може да предизвика една подобна ситуация у всеки от нас – да се озовеш на публично място „по бели гащи“, но не като метафора, че са те спипали в неудобен момент, а напълно буквално!

Любопитно, но всъщност доста хора сънуват, че се озовават на публично място без връхна дреха и се опитват всячески да прикрият голотата си. Психолозите не са единодушни относно подсъзнателните корени на тези неприятни сънища, но една от най-честите интерпретации е именно дебнещата несигурност, вътрешен дискомфорт, неприемането на себе си, провокиращо стремеж да не се разкриваме пред останалите… Или неспособността да се справим с проблем в училище, на работното място и т.н.

Паралелът с „Няма ми го панталона!“ е очевиден, и може да го сметнете за нетипичен избор, но Кристин Номан-Вилмин и Кантен Гребан са подходили към темата с много такт, внимание и грижа. Да започнем с това, че за всички нас е далеч по-приемливо да видим подобна история, когато ролите са били раздадени на животни. Все пак, ако персонажите са покрити с козина, пера или люспи, за нас не е толкова притеснително те да се разхождат без дрехи. Но за сметка на това пък ни става пределно ясно, че някои проблеми не могат чисто и просто да бъдат отричани за дълго, „сметени под килима“ или прикрити с ученическа раница. Ето защо „Няма ми го панталона!“ е история за стеснителността, за срама, но и за смелостта да посрещнем несгодите. И българското издание от „Дъбови листа“ е перфектно както като адаптация, така и като качество на самото книжно тяло.