Всяка една творба на Сотир Гелев, до която съм имал удоволствието да се докосна винаги е била забележителна и необичайна по един или друг начин. Винаги ме е пренасяла на някакво чудато, интересно и уютно място, от което не ми се е искало да си тръгна. Новата книга „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ (изд. „Enthusiast“) съвсем не прави изключение от това правило. Зад дългичкото и някак ексцентрично заглавие се крие една удивителна история за читатели от всички възрасти, разказана с небивало майсторство и невероятно внимание към детайла. Поредната впечатляваща изява на Сотир Гелев и като художник, и като писател, ще ви накара да се вгледате в света около вас с нови очи, или пък направо през лупа, и да преоткриете мъничките чудеса, които ни заобикалят.

В един град има красива стара къща с необикновена градина. Декоративните храсти в градината са оформени с много майсторство. Между тях се срещат конуси, цилиндри, кълба и други геометрични форми, комбинирани в обща композиция. Някои от храстите имат формата на животни – слон, пингвин, пеликан, заек и прочие. В къщата живеят госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора. Лелята, госпожа Атанасия, държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че това винаги ще бъде така. Но един ден в тайно чекмедже госпожица Дора открива голяма лупа. Тази наглед нищо и никаква случка отприщва поредица от драматични събития, в които са замесени техникът Благой, по прякор Джони, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, журналистката Маргарита Цветкова, възрастният фотограф господин Лъсков, старата госпожа Цветин, която някога е била оперна певица, внучката на майстор Генчо Шекеров, младият Борис и на последно място, но не по важност – господин Клайн. Тези събития ще предизвикат промени, за които лелята и племенницата не са подготвени. В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки.

„Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ не е типична книга в нито едно отношение. Въпреки, че заради грабващите цветни илюстрации вероятно доста хора ще я вземат за чисто детска приказка, тя е много, много повече. „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ е упражнение по, заигравка със и преклон пред стила и литературните течения на миналото. Сотир Гелев описва и развива един мъничък свят, изпълнен с на пръв поглед обикновени герои, които се превръщат в необикновени щом започнем да научаваме любопитните подробности от техните предистори, ежедневие, професии…

Създателят на книгата обръща внимание дори на наглед незначителни дреболии, като чрез способността си за изключителна изчерпателност ни кара да се потопим още по-дълбоко в повествованието. При това го прави с обиграна, сладкодумна систематичност. От първата до последната страница се чувстваме така, сякаш самите ние сме там и можем да се фокусираме върху всеки един елемент от обстановката – от интериора и съдържанието на лавици и витрини из пищния дом на госпожица Дора и леля ѝ Атанасия, до обстойното представяне на образите, с които те се срещат. А това са образи, които благодарение на книгата опознаваме и самите ние и скоро се чувстваме съвсем като у дома си в тяхната компания.

Вероятно и вие като мен няма да имате търпение да разберете какво ще се случи накрая, но нали знаете, че пътуването често е по-важно от крайната цел? Наистина, илюстрациите и описанието са ключ към преживяването, което ни предлага Сотир Гелев, но това не значи, че те трябва да компенсират самия сюжет. Накрая ще получим отговори на въпросите си. Или поне на повечето от тях, защото е приятно да живеем обгърнати от мъничко гъделичкаща въображението тайнственост, нали?

Още за книгата: https://enthusiast.bg/bg/enthusiast-children-books/zashto-gospojica-dora-se-nauchi-da-peche-kurabiiki

Откъс: https://enthusiast.bg/backend_images_core/products/files/36001-36100/36035_Enthusiast_ZGDSNDPK_otkas.pdf

Отличеният с Национална награда „Константин Константинов“ илюстратор Сотир Гелев представя необикновената историята на още една госпожица. След „Как Лора се научи да брои до десет“, публикувана от „Ентусиаст“, този път малки и големи ще се впуснат в неочакваните приключения на младата художничка Дора. За пореден път освен автор Гелев влиза в ролята и на илюстратор на книгата. Сотир Гелев е познат у нас и като сценарист, продуцент, аниматор и режисьор. Заедно с брат му Пенко Гелев създават множество книги, комикси, филми, сценарии, албуми и др. Двамата са автори на поредицата за Илийчо и Август. Под логото на „Ентусиаст“ излизат и заглавията им „Приспивни песни за феи и чудовища“ и „Виола“, която е базирана на едноименния филм. „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ разказва за драматичните събития, с които госпожа Атанасия и племенницата ѝ Дора не са предполагали, че ще се сблъскат. Двете дами живеят в красива къща с необикновена градина, изпълнена с декоративни храсти – майсторски оформени като конуси, цилиндри, кълба и други геометрични фигури, комбинирани в обща композиция. Леля Атанасия държи на приличието и редовния начин на живот. Всички дейности в къщата се извършват в определен час и тя смята, че винаги ще е така. Но един ден в тайно чекмедже Дора открива голяма лупа. Тази наглед незначителна случка отприщва редица премеждия, в които са замесени техникът Благой, художникът Красен Бояджиев, старият Алеко, шивачката Ани, служителката от търговския отдел Аракси Гарабедян, младият Борис и още няколко съграждани на Атанасия и Дора. Тези събития предизвикват промени, за които лелята и племенницата не са подготвени. В основата на всички перипетии, колкото и да е невероятно, стои една чиния със син кант, пълна с курабийки. Книгата е реализирана с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески инициативи“ 2020.

Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти. Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България. През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“. След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“. През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко. През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма. От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях. През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца). През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.). След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми. През 2016 излиза техният пълнометражен анимационен филм „Зоотроп“. Пенко е продуцент, а Сотир е автор на сценария и режисьор на филма. Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 г. издават албумите „Над дъгата“, „Над дъгата 2“ и „Аракел“. За този албумиСотир създава комиксите „Призрак“ и „Патент 64246“, а по негови сценарии Пенко рисува комиксите „Дичо Пъдаря трябва да умре“ и „Тамара“. Албумът „Аракел“е изцяло създаден по сценарий на Сотир. Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“. През 2016 г. излиза книгата „Обикновени разговори“ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев. Автор е на „Как Лора се научи да брои до десет“ 2017 г.

Реклама

One thought on “„Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ от Сотир Гелев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s