„Харлийн“ – книга трета от Степан Шеич

Финалът на „Харлийн“ – увлекателната нова интерпретация на произхода на небезизвестната Харли Куин вече е тук, благодарение на “Artline Studios”. Подобаващ завършек ли е обаче това? Накратко…да.

Изминали са няколко месеца, откакто д-р Харлийн Куинзел започва работа в лудница „Аркам“. И един конкретен затворник успява да влезе под кожата на д-р Куинзел много повече, , отколкото тя би искала да си признае. Жокера несъмнено се показва пред нея като харизматичен, но може ли д-р Куинзел да се довери на усмивката на маниакален убиец? Междувременно, областният прокурор Харви Дент все още се възстановява, след като бива обезобразен от готамския подземен свят. Новият му облик води и до нова гледна точка за това прилагането на законите в града. Дали шансът ще се окаже най-справедливият съдник?

Както споменах и в коментарите си по предните две части, донякъде се изненадах, когато започнах да чета отзиви за „Харлийн“ и видях колко се прехласват хората по рисунките на Степан Шеич. Въпреки, че не харесвам полу-завършения вид и дигиталната обработка на много от илюстрациите, той в никакъв случай не е лош художник и изключително много ми допада как прави свои интерпретации на някои от героите, които обаче не изневеряват на добре познатото. Дори видът на Жокера, към който, признавам, имах известни резерви, пасва идеално на сюжета.

И именно там е работата – сюжетът. Не мога да подчертая достатъчно колко добре се справя Шеич именно по отношение сценарий. Това, което очаквах да е блудкав комикс с привкус на любовно романче за тийнейджъри, се оказа един от най-достоверните и сполучливи преразкази на произхода на Харли Куин. В своята история, Шеич подхожда с огромно уважение към първоначалния замисъл на Пол Дини и Брус Тим за любимия арлекин на Жокера. Тонът, разбира се, е като цяло по-сериозен от този в класики като “Mad Love”, психологичният (а донякъде и леко еротичният) фактор играе голяма роля тук. Но основите, развоят и последиците са, до голяма степен, същите. Също толкова впечатляващо е, че в едва няколко панела, Шеич успява да ни покаже и други зараждащи се взаимоотношения между Харлийн и други ключови обитатели на Готам сити – от самия Батман до Памела Айсли (Отровната Айви). Редом с всичко това имаме и произхода на Двуликия…а същевременно историята не губи фокус нито за миг и Харли остава в центъра на събитията през цялото време. Наистина майсторско изпълнение на Шеич в това отношение.

За мен трите части на „Харлийн“ се оказаха една изключително приятна изненада. Несъмнената ѝ нараснала популярност покрай игралните ѝ появи и анимационния ѝ сериал е могла да окаже огромно влияние над крайния продукт, а той се оказва една изключително автентична, макар поосъвременена версия на това, което знаем за Харли Куин още от дебюта ѝ през 90-те. Дори да не сте почитатели на комиксите за хора, които тичат насам-натам с шарени трика, силно ви съветвам да дадете шанс на „Харлийн“. Не мисля, че ще останете разочаровани.

Още за изданието прочетете тук:
https://artline-store.net/product/1168/harliyn-kniga-3.html