Винаги съм имал много смесени чувства към творчеството на Нийл Геймън. От една страна, той е неоспоримо умел писател и историите му ме карат истински да се потопя в световете, които изгражда. От друга страна обаче, в тези истории често присъстват елементи, които и ме карат да се чувствам направо обезпокоен от това, което чета. Може би и заради това, когато четох “The Sandman” за първи път в тийнейджърските си години, не изпитах особено желание да се върна пак към поредицата, която, за мнозина е magnum opus-ът на британския писател. Ето обаче, че го сторих и то по начин, по който не съм очаквал – чрез българското издание на първи том – „Прелюдии и ноктюрни“ от “Artline Studios”.

“The Sandman” разказва за Морфей – Господаря на сънищата и неговото семейство, Безкрайните, посредством редица привидно самостоятелни, но всъщност свързани сюжети. Разкошна смесица от мистицизъм, мистерия и магия, със сериозна доза ужаси и, поне в този първи том, щипка от необятната вселена на супергероите на “DC”, преплетени на моменти със съвсем нормални, човешки истории. „Прелюдии и ноктюрни“ започва с тайнствен култ, който цели да плени и подчини Смъртта. Ритуалът се обърква обаче и вместо това, те залавят малкия ѝ брат Сън, т.нар. „Пясъчен човек“, който носи добри и лоши сънища на хората (и когото Джон Константин, съвсем адекватно оприличава по функция на Сънчо в преводното издание). По време на дългогодишния си плен, Сън (или Морфей) е лишен от три свои артефакта – шлем, кесия и рубин – символи на неговата власт, в които е заложил и частица от самия себе си. Издирването на тези артефакти ще го отведе буквално до Ада и обратно, за да приеме отново жизненоважната си роля на Господар на сънищата.

Както споделих и по-рано, четох “The Sandman” за пръв път като тийнейджър и макар тогава да останах впечатлен от начина, по който пише Геймън, бях и откровено казано отблъснат от отделни сцени в дадени броеве. Ситуацията с тези сцени не се е променила и сега (макар донякъде да ме успокоява фактът, че самият автор отбелязва в послеслова си към този том, че сред тях са някои от най-ужасяващите неща, които е писал). Промени се обаче погледът ми към останалата част от историята. Жанрово, би било много трудно поредицата да се опише с една дума, но може би бих се спрял на „приказка“. Приказка, която може да е мрачна и потискаща, но същевременно и някак окриляваща. И едно от най-хубавите качества на този многотомен епос е, че голяма част от него може да се чете и самостоятелно. Такъв е случаят и с „Прелюдии и ноктюрни“ – първите 8 броя, събрани тук, изискват минимално предходно познанство с вече съществуващи герои като Лигата на справедливостта, а накрая имате един съвсем завършен сюжет. Естествено, въпреки това, на пръв поглед незначителни сцени и реплики биват разгърнати значително в следващите томове, така че силно се надявам да видим и тях на български.

Рисунките в този том са дело на трима художници – Сам Кийт, Майк Дрингенбърг и Малкълм Джоунс III, всеки от които перфектно улавя усещането, което сценариите се опитват да предадат по великолепен начин. Стиловете на художниците и се вписват добре един с друг, така че нямате чувството, че от брой на брой гледате нещо съвсем различно. Редно е да отбележа, че това ново издание на „Прелюдии и ноктюрни“, по случай 30 години от старта на поредицата, е с ново оцветяване от Даниъл Возо, което замества това на Роби Буш. За щастие обаче, то не страда от симптома на дигиталните мацаници, съсипали съвременни преиздания на много класически комикси. Нова е и илюстрацията на корицата, но оригиналните корици на отделните броеве са включени, така че спокойно ще можете да се насладите и на творчеството и креативността на Дейв МакКийн.

За тези, които са имали притеснения за българското издание, нека само спомена, че то е наистина великолепно – чудесен превод на Здравко Генов, превъзходно боравене с шрифтове, качествени печат и хартия…същинска прелест. Също както западния еквивалент на това конкретно издание, допълнителните материали се ограничават до въведение от писателя Патрик Ротфус, предговор от редакторката на оригиналната поредица – Карън Бъргър и послеслов от Нийл Геймън. За сметка на това пък имаме над 200 страници качествено повествование.

„Прелюдии и ноктюрни“ е едно великолепно начало на мащабен комиксов епос, който никога не съм очаквал да видя на български, още повече по подобен начин. Ако обичате комикси – прочетете го. Ако обичате Нийл Геймън – прочетете го. Ако търсите нещо различно – прочетете го. Ако сте гледали трейлъра на предстоящата екранизация за “Netflix” и просто ви е любопитно за какво става въпрос – прочетете го. При всички положения, едва ли ще останете разочаровани!

Сладки сънища!

Още за изданието: https://artline-store.net/product/1169/the-sandman-tom-1-prelyudii-i-noktyurni.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s