Сигурно си спомняте, че изд. „Артлайн“ изстреляха светкавично първите три книги от поредицата „Локуд и Сие“, които ни впримчиха и вманиачиха моментално. Скоростната поява на „Крещящото стълбище“, „Шепотът на черепа“ и „Кухото момче“ може би ни поразглези, тъй като чакането на следващата част ни се стори направо безкрайно, но… Ето го и него! Предпоследното приключение на любимата ни пасмина свръхестествени детективи, ловци на духове и агенти за борба със злите сили излезе от печат на български, в превод от Цветана Генчева и с яка корица от Георги Мерамджиев. Какво ни е приготвил този път този пъклен, пъклен писател Джонатан Страуд? Смеете ли да се изправите срещу „Пълзящата сянка“?

Град, овладян от призраци? Гладен канибал, който се е надигнал от мъртвите? Има само една агенция за лов на призраци, която би свършила работа… Само че „Локуд и Сие“ са останали с един агент по-малко – Луси Карлайл вече е независим агент. А на агентите им предстои много: чудовищни отпечатъци по прозорците, зловещи звуци долитат откъм кухнята, обитавана от призрак… Да не говорим за Пълзящата сянка – невъобразима заплаха, която обикаля в двора на църквата на малко селце и вдига призраци от гробовете. Агенцията има отчаяна нужда от помощта на Луси. Стига да успеят да я убедят да се върне…

Всички, които са стигнали до финала на трети том несъмнено са си гризали ноктите в очакване на продължението. Джонатан Страуд ни изигра мръсен номер като ни остави в напрежение за съдбата на Луси. Но тук на нея е отредено специално място в историята, която пък е една идея по-мрачна от това, на което сме станали свидетели до момента. Страуд позволява на героите си да растат и да се развиват. Стъпка по стъпка, персонажите биват очукани от живота, трупат опит и горчилка, и да запазят идеализма и вярата си на моменти става по-трудно дори от това да се опълчат срещу чудовищата на мрака. Мракът е най-страшен тогава, когато се загнезди вътре в нас. Когато го носим със себе си. И все пак, загубата на илюзиите (или пък загубата на верен спътник) не винаги се равнява на тотално обезсърчаване и изпадане в абсолютен цинизъм. Това не би било присъщо нито на Локууд, нито на Луси, нали? А когато двамата споделят сцената – тогава идват и най-сочните, ценни и заредени с енергия сцени на романа.

Хорър елементът също е на високо ниво. Страуд си играе с жанра както си иска, като хем успява да бъде в тон с класиката, хем бива и изключително изобретателен и изненадващ. „Пълзящата сянка“ ще ви пропълзи под кожата и ще предизвика тръпки. Не искам да издавам прекалено много, но… Колкото повече напредваме в сюжета, толкова повече се убеждаваме, че чудовищата идват под най-различни форми. Няколко ключови фигури най-накрая ще свалят маските и ще си покажат рогата. И това ще направи нещата още по-напечени! Страхотна поредица във всички отношения. Страуд внася сърце, остроумие и сарказъм там, където преди е имало само викове и крясъци.

Още за книгата:  https://artline-store.net/product/1170/palzyashtata-syanka-lokud-i-sie-kniga-4.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s