Една от най-големите поредици в света на книгите-игри е култовата серия Fighting Fantasy, известна у нас като „Битки Безброй“. Повече от дузина интерактивни приключения на майсторите Иън Ливингстън и Стийв Джаксън се появиха у нас през 90-те. Но ето, че през 2021 година, благодарение на Георги Чунев и новото издателство „Гени-Джи” (Geny-G), родните читатели имаха възможността отново да се изправят срещу злото, да изследват фантастичния свят на Алансия и да опитат силите и късмета си срещу многобройни коварни противници и кръвожадни чудовища. Първата книга от възродената серия бе „Пристанището на гибелта” на Иън Ливингстън, с пищна корица от самия Иън Маккейг. (Може би си спомняте ревюто на изданието? За мен си беше истински книжен празник!). А ето, че и обещаното продължение вече е тук. Както добре ни е известно, в Алансия тъмните сили никога не спят! А самият аз също не можах да мигна, докато не се преборих с „Асасините от Алансия“.

Приказна история с елементи на игра – цяло приключение с книга в ръка! Приключението от  „Пристанището на гибелта“  продължава! А ти достатъчно умел боец ли си, за да се справиш с най-опасните асасини в цяла Алансия? След като приемаш отправено към теб предизвикателство да оцелееш на Острова на змиите, изненадващо за теб разбираш, че някой е обявил награда за твоята глава. Пази се от асасините по петите ти – кои ли са те, откъде дебнат и на кого все още можеш да се довериш… Нека твоята издръжливост никога не се изчерпва!

„Асасините от Алансия“ с лекота ме върна обратно в детските години! Единствената разлика е, че сега книжното тяло е много по-качествено, имаме цветна карта на Алансия, и не ни се налага да прерисуваме Листа на приключението, за да не пишем в книгата – можем просто да си го принтираме направо от Фейсбук страницата на Geny Gamebooks: https://www.facebook.com/geny.gamebooks/

Занбър Боун е сразен, но неговият слуга, владетелят на Порт Блексенд е решил да отмъсти за смъртта на господаря си. И така, докато мнозина изпитват дълбока благодарност към теб за това, че си освободил Алансия от сянката на Боун, Лорд Азур е пратил по петите ти безпощадни асасини. Дали Азур изпитва някаква странна лоялност към мъртвия принц на злото, или пък ти има зъб, за това че си провалил плановете му да се издигне заедно с него? Няма значение! Важното е, че Азур и неговите главорези трябва да бъдат спрени. А това не е никак лека задача…

Тук сюжетът не е толкова епичен, колкото в „Пристанището на гибелта”, но това не значи, че изиграването носи по-малко удоволствие. „Асасините от Алансия“ е много приятно продължение, което спокойно може да се чете и самостоятелно. Ако тепърва навлизате в света на „Битки Безброй“ няма да усетите някои от препратките към други книги, предназначени за върлите фенове, но това по никакъв начин няма да ви попречи да се забавлявате от сърце.

Много ми допадна, че заварваме героя почти като заточеник на отвратителен остров, пълен с проклятия и какви ли не ужасни гадини. И защо се е озовал там? По собствено желание! Сключил е облог в кръчмата с морски капитан и… Отново е затънал до гуша в неприятности. Харесва ми как персонажът в „Битки Безброй“ никога не е дефиниран от автора, но винаги носи усещане, че се превъплъщавате в ролята на някого, който чисто и просто не може да седи мирен на едно място и е готов дори да рискува живота си, само и само да избяга от скуката. Точно както и в предната книга, имате възможността да поскитате наоколо, да премерите сили с някой и друг враг, да посъберете предмети и оръжия за предстоящото главно приключение и… чак тогава се отправяте на същинската си мисия.

Срам, не срам, но дори и ветеран като мен не успя да премине „Асасините от Алансия“ от първия път. Нито от втория. Веднъж проявих прекалена доверчивост и загинах по ужасен начин почти на финалната права. Втори път се оказах лице в лице с архизлодея на книгата, но… тогава осъзнах, че е трябвало да не търся преки пътища и да бързам към финала, а внимателно да изследвам всяка от локациите по пътя, стараейки се да елиминирам всички асасини. В това отношение „Битки Безброй“ могат да бъдат изключително коварни, тъй като понякога не получавате никакви указания или подсказки относно това, което се очаква от вас, за да излезете победители. Струва ви се, че всичко е наред и изведнъж… се оказва, че сте били обречени на провал почти от началото, когато неподозирано за вас самите сте направили важен пропуск.

В „Асасините от Алансия“ пък Иън Ливингстън е постъпил особено лукаво, тъй като в самото начало сте на остров, където любопитството ви почти винаги води до загуба на жизнени точки и колкото повече си врете носа наляво-надясно, толкова по-скъпо плащате за това. И ако карате по същата логика и продължите да избягвате да „разкривате картата“, да ровите и човъркате, като нищо ще подминете важни предмети или сцени. И накрая, хем изневиделица, хем напълно логично, можете да се окажете без шанс за победа на самия финал. Това ме накара да преиграя приключението отново, изследвайки разклонения, които бях пропуснал.

Корицата отново е тази от колекционерското издание. Тя е дело на Карл Копински, една от звездите на съвременната фантастична илюстрация, е убийствено добра! Изобщо, чрез такива произведения на изкуството Алансия започва да оживява все повече и повече в съзнанието ми. Обърнете внимание и на това, че задната корица всъщност използва само фрагмент от илюстрацията върху лицето на книгата, давайки ни възможност не само да разгледаме отблизо тайнствения злодей, но и да се насладим по-отблизо на техниката на Копински и да си дадем сметка за нивото на детайл в творбата му. (Вижте още на https://karlkopinski.com/ )

Вътрешните илюстрации на Кристиян Бала определено са едни от най-добрите, които съм виждал в книга-игра – изпипани и детайлни, и с толкова много щрихи и светлосенки, че човек като нищо може да забрави, че са черно-бели.

Всъщност, именно една от илюстрациите ме накара да се усмихна от ухо до ухо и ми направи страхотно впечатление… Нали знаете как големите режисьори понякога обичат да се мярнат за миг в собствените си филми? Е, мисля, че понякога и писателите правят същото с книгите си! Вгледайте се внимателно в лицето на симпатичния услужлив магазинер Харолд Корнпепър (илюстрацията на цяла страница до епизоди 21-23), който освен магически артефакти и провизии очевидно предлага дори и Warlock magazine!

Не, че обективно погледнато „Асасините от Алансия“ няма някои недостатъци, но става въпрос да обичайните дреболии, които по принцип се срещат в „Битки Безброй“ и са се превърнали в част от системата. Например, никой не ви предлага да пренесете статистиките си от предната книга в дневника на тази. И точно както в „Пристанището на гибелта”, започвате играта с провизии, порции, достатъчни за 10 хранения, а първото нещо, което правите на острова в началото е… да се отправите в търсене на храна. Е, не е много логично, но не е и нещо, което да ви попречи да се насладите на приключението. Такива несъвършенства винаги могат да се изгладят с малко въображение. Да речем, че придобитото от предното приключение сте раздали на просяците в Порт Блексенд или сте проиграли в кръчмата, а раницата ви е била пълна със сухари, от които ви е дошло до гуша и ядете само в краен случай. Също така, навсякъде се разплащате в жълтици, тъй че всякакви рубини, опали и диаманти които откривате по пътя си нямат никакво практическо приложение. Но пък е готино да имаш съкровища… поне на хартия. Както винаги, имате свобода да си доизмислите това-онова. Ако решите за доразвиете сами правилата няма кой да ви попречи. Примерно, спокойно можете да си съставите и сами „валутен курс“ и да обменяте скъпоценните камъни в жълтици при всяко посещение в някой от градовете на Алансия.

Лично за мен „Асасините от Алансия“ си е почти перфектна книга-игра, за чиято поява се радвам изключително много. Сигурен съм, че каквато и да е следващата изненада от Geny-G, ще е страхотно попълнение към колекцията ми от книги, „в които героят си ТИ“!

Откъс от изданието тук: https://knigi-igri.bg/images/Magazin/Previews/Preview_-_AssassinsOfAllansia.pdf

А ако искате да чуете още едно мнение за изданието, продължете с видеото на нашия приятел Ал Торо:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s