Точно завърших „Луната на Жуана“, а ето, че се потопих веднага в следващата книгата на Мария Тереза Майя Гонзалеш. Тя отново е от каталога на изд. „Светулка 44“, отново дължим благодарности на Маргарита Дренска за превода от португалски и… отново се оказа епистоларен роман. Но май трябваше да се досетя за това още от заглавието. „Писмата на Биатриш“ отново показва грижата, която тази писателка изпитва към младата аудитория, както и разбирането, мъдростта и усета, с който тя се отнася към техните проблеми. Четиринадесетгодишната Биатриш пише до баща си, който внезапно е напуснал живота на момичето. Биатриш е останала на грижите на майка си, а майка ѝ… на нейните. Сега, година по-късно, Биатриш излива чувствата и преживяванията си в тези писма, опитвайки се да разбере живота, в който ѝ се е наложило да нагази неочаквано бързо.

Когато за първи път посегнах към книга на Мария Тереза Майя Гонзалеш нямах никаква представа за творчеството на авторката, за темите, които я вълнуват, за стила ѝ… Имах просто смътното усещате, че може би книгата в ръцете ми ще се окаже детско-юношеска, и че има известна вероятност да ми хареса. И тъй като не всеки ден имам шанс да чета съвременна португалска литература за подрастващи на родния си език, реших да дам шанс на книгата. След това дадох шанс на втора… И така, преди да усетя, се оказа, че съм се превърнал в почитател на книгите на Мария Тереза Майя Гонзалеш.

Последната от тези, до които успях да се добера за момента е именно „Писмата на Биатриш“, въпреки, че знам за още няколко, издавани на български, които вече нямат тираж и човек не може да си ги набави директно дори от изд. „Светулка 44“. Това са „Полети с мен“, „Дядо ми отиде на небето“ и „Изворът на споделените тайни“, които явно ще трябва да търся по антикварните щандове, но… да не се отклоняваме от темата.

Подобно на повечето от останалите книги на авторката, които съм чел, „Писмата на Биатриш“ също се стреми да ни доближи читателите до гледната точка на подрастващите и да ги направи съпричастни с проблемите им. Човек с лекота може да се съпостави с героинята, благодарение на непринудения, бърз и динамичен стил, с който са предадени нейните мисли. Писмата и дневниците винаги са били чудесно литературно средство за „близка среща“ с протагониста и това личи ясно и тук. Лайтмотивът на „Писмата на Биатриш“ е пролемът за насилието и агресията, за тормоза в училище, за разделението, съперничеството и омразата, които дебнат в училище и на улицата. Романът е под сто страници, тъй че се чете на един дъх, но ще остане с читателя за дълго.

Изд. „Светулка“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0-44-1524925231140332

Сайт на изд. „Светулка“: https://svetulka44.com/bg/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s