Ожесточена атака на кръвожадни гоблински орди принуждава джуджетата да отстъпят. Почти цялото кралско семейство загива в битката. Макар и смел и изпълнен с жар, най-младият наследник не участва в сражението, а остава след поданиците си. Когато тъжната вест достига до него, принцът трябва да поеме тежестта на властта и да намери път към оцеляването за своя народ. И така, с помощта на шепа доверени войни, той повежда джуджетата бежанци към неизвестното… Дали гоблините ще довършат клана на джуджетата или смелият народ ще пребъде? Зависи само от теб! „Списание за книги-игри“ представя едно приключение на Аштън Сайлър, което се оказва сред попаденията на Новата вълна на книгите-игри в България. „Пеледгатол – Последната крепост“ е интерактивен фентъзи сюжет със страхотно художествено оформление, който постига добър баланс между литература, игрови избори и механика.

Струва ми се, че „Пеледгатол – Последната крепост“ е прецедент сред книгите-игри у нас с това, че излиза едновременно с две алтернативни корици, като всяка от тях е страхотна, да се чуди човек коя да си избере. В ръцете ми попадна тази, и определено е изпипана както трябва:

Чудесна илюстрация (произхождаща всъщност от карта от „GWENT: The Witcher Card Game“), позлатено заглавие, релефно лаково покритие… изобщо, луксозна работа.

Подборът на шрифтовете и декоративните рамки е чудесен. Илюстрациите на Георги Георгиев са супер – хем съвременни като стилистика, хем напълно подходящи дори за класическа книга-игра. Приятна изненада за феновете и старите кучета е участието на Димитър Стоянов – Димо, чието оформление на дневника от „Замъкът на таласъмите“ е използвано и тук, заедно с една малка илюстрация на отвор в пода. Дневникът е разкошен, тази страхотна каменна плоча от едно време няма как да се сбърка! Може и да ви се струва дреболия, но определено у мен предизвика усмивка и много приятни спомени.

Казано накратко – българското издание прави всичко възможно, за да подобри преживяването и да ви накара да се потопите още повече в историята на „Пеледгатол – Последната крепост“. Колкото до сюжета, той е сравнително стандартен за фентъзи жанра – враждуващи фракции, бойни действия, изследване на древни руини, съкровища и артефакти, битки с чудовища… Стилът на Аштън Сайлър ми допадна. Писането не е разточително, но е достатъчно увлекателно. Героят има добра мотивация от самото начало. Играта пък е съчетание от лични избори за действията на героя и стратегически и лидерски елемент, в ролята му на водач. Обикновено книгите-игри сякаш се съсредоточават или в едното, или в другото, но Сайлър е съумял да комбинира и двете. Ето защо, въпреки че като цяло си падам по приключения, в които героят върши всичко сам и не съм фен на трупане на ресурси, отчитане на статистики и т.н., „Пеледгатол – Последната крепост“ не ми доскуча дори за миг, дори при няколкото циклични момента.

Тази книга-игра определено е една от най-приятните изненади за мен в Новата вълна, напълно по мой вкус, голямо удоволствие в малък формат!

Още за книгата: https://knigi-igri.bg/shop/%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB-%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82-p442359527

One thought on “„Пеледгатол – Последната крепост“ от Аштън Сайлър

  1. Книжката наистина е страхотна! Препоръчвам я горещо на всеки фен на Толкин (да, вдъхновена е от неговите произведения), жанра книги-игри, както и всеки, който дори просто иска да притежава една красиво оформена книга 🙂

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s