Не се радваме всеки ден на книги като „Съли, Съсльо и нашествието на Горностая. Коварният план на господин Кривич“ (изд. „Кибеа“). Сладкодумната Димана Гуляшка е написала нов български детски роман, който ще допадне както на малките читатели, така и на всички почитатели на класики като „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм и „Червената стена“ на Брайън Джейкс. Носеща духа на традиционните приказки за горски обитатели, историята на съселите Съсли и Съсльо и техния съсед, невестулката Горностая, всъщност засяга теми, които са колкото вечни, толкова и съвременни и актуални. Защото веднъж пуснат в ход, коварният план на язовеца Кривич ще настрои горските обитатели едни срещу други, ще раздели приятели и съседи на лагери, ще използва страха от новото и непознатото като инструмент за всяване на смут и добиване на власт и влияние… Звучи познато? Може би! Но този път е разказано по нов, вдъхновяващ начин. Книгата идва в луксозно издание – с твърди корици  и голям формат, подобаващо на картинна книга. И да, спокойно може да се каже, че „Съли, Съсльо и нашествието на Горностая“ е и картинна книга – с прелестните илюстрации на художника Людмил Методиев и с впечатляващ дизайн от Красимира Деспотова.

Идва сезонът на обилните похапвания преди големия зимен сън. Съли и Съсльо са работили неуморно и вече са готови да посрещнат гости и да наредят богати трапези. Изневиделица неканен и опасен чужденец се настанява за съсед. Животът на Слънчевата поляна се обръща с краката нагоре. Беда надвисва над обитателите на Гората. Ще успее ли пъкленият план на злодея Кривич? Ще могат ли дребните животинки да спасят приятелите си и гюбимата си Гора?

„Обичах приказките, които баща ми ми разказваше, преди да заспя. Помня, че беше като сериал – с едни и същи двама герои, които живееха под големия камък в гората до нас: Съселът – отдолу, а Горностая – на горния етаж, откъдето идва и името му. Бях много малка и явно бързо съм потъвала в сън, защото си спомням само това. Но помня добре колко обичах да ме хване за ръка и да ме поведе на разходка – през мостчето над дерето, по пътечката между дърветата, та до камъка. В детските ми очи той наистина изглеждаше много голям – ей такъв, покрит с мъх и наполовина заровен в земята. Сядахме на дънера до него да си починем и да послушаме птиците в клоните над нас, а аз всеки път тайничко се надявах да зърна муцунката я на Съсела, я на Горностая. Не знам дали заради приказката, дали заради героите ѝ, или просто заради обичта, която татко ми даваше, се влюбих в Нашата гора. Винаги, когато можех, поемах по пътечката. Знаех, че камъкът си е там, макар и вече не толкова голям и не толкова далече, колкото ми се е струвало. Това е моята приказка за Съли, Съсльо и Горностая. Такава, каквато ми я разказа камъкът, когато татко вече го нямаше…“ – Димана Гуляшка

Димана Гуляшка е написала един чудесен детски роман, в който откриваме и пасажи с преклонение пред красотите на природата, и задушевни сцени на домашен уют, и затрогващо приятелство, и назряващи конфликти, и тежки битки. Сюжетът започва леко и плавно, едва ли не прилъгвайки читателя в измамно чувство на спокойствие и комфорт, но след като опознаем героите, идва ред да опознаем и антагониста… И от там нататък нещата в Гората се объркват! Уж лека-полека, но всъщност съвсем бързо обстановката е променена до неузнаваемост и никой не е в състояние да каже как се е стигнало до това. Сякаш довчера част от хармоничния природен баланс, сега горски обитатели от всякакви размери и видове трябва да изберат страна в назряващия конфликт – всички те се оказват отделни фракции от двете страни на барикадата. На пръв поглед изглежда, че в центъра на всичко е пристигането на една самотна невестулка-вегетарианец, но на нас, читателите, ни е пределно ясно, че горкичкият Горностая просто търси място, където да бъде приет и да живее спокойно, далеч от предразсъдъци и недоверие. Кой тогава сее страх и размирици? Кой има интерес от всичко това? И има ли път назад или разделението и кавгите ще вземат превес?

„Съли, Съсльо и нашествието на Горностая. Коварният план на господин Кривич“ е не само интересна и смислена, но и красива книга. Реализацията на изд. „Кибеа“ е безупречна. Людмил Методиев се е проявил като истински майстор на молива и четката. Артистичните му рисунки перфектно улавят духа на текста и деликатно, без да взимат пълен превес над въображението, помагат на децата да възприемат историята и да си представят героите.

Още за книгата: https://kibea.net/book/3110

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s