Най-патриотичният герой на “Marvel” се завръща във Върховната колекция графични романи с том 35 – „Капитан Америка: Новото положение“ – една съвременна история за ужаса от тероризма и как трагедията е способна да сплоти един народ.
Малко градче в САЩ е под обсада, жителите са взети за заложници, а единственият, способен да проникне в зоната на инцидента и да спре терористите е Капитан Америка. Как обаче ще приемат действията му гражданите, правителството и чуждестранните нападатели? И способен ли е сам човек да спре подобна заплаха и да отстоява своите вярвания и идеали дори в лицето на подобен ужас?
Сценаристът Джон Ней Райбър е пряко повлиян от атаките в Ню Йорк от 11-ти септември и си поставя за цел да разгледа не само как биха реагирали супергероите на подобно събитие, но и същевременно да представи и своите лични наблюдения над това какво се случва с хората, преживели подобен ужас – как се справят със загубата на близки, как се променят принципите им и отношението им към чужденците. В това отношение, комиксът съвсем определено е продукт на времето си и…честно казано, смятам, че е трябвало да си остане там. Напълно разбираемо е всеки американски гражданин (а всъщност и целият свят) да бъде афектиран от случилото се на 11-ти септември и това да бъде разгледано по всякакви начини, включително и комикс. В това отношение, „Новото положение“ далеч не е единствен и са взети някои сполучливи решения, като например главен герой да е именно Капитан Америка и сюжетът да не се върти около реалните атентати, а над аналогична, измислена ситуация. И въпреки всичко, някак не се е получило. Темите за превъзмогване на болката и омразата в името на надеждата и единството са отметнати набързо и отстъпват на неособено сполучливи екшън сцени, превзет диалог и натрупващо се чувство за прекомерен патриотизъм. Някак не смятам, че днешната аудитория, още повече тази извън САЩ, е правилната за този комикс. Навремето той вероятно той е бил по-на място, но 20 години по-късно е просто поредният посредствен комикс с вероятно благ замисъл, но далеч от идеално изпълнение.
Рисунките на Джон Касадей са по-силната страна на изданието. Читателите на колекцията вече са запознати с творчеството му от двата тома „Изумителните Х-Мен“ и неговият сравнително реалистичен стил пасва на историята. Проблемът е, че тя с нищо не дава на Касадей да се развихри особено, както откъм дизайн на действащите лица, така и откъм разкадровка на битките. Няма дори и някоя по-отличителна емоционална сцена. Феновете на творчеството му обаче, вероятно ще останат доволни.
„Капитан Америка: Новото положение“ е едно от най-слабите попълнения във Върховната колекция графични романи на “Marvel”, което сме видели дотук, а вероятно и най-слабото с участието на Кап. Историята, както вече казах, е имала цел и функция при излизането си преди 20-тина години, но далеч не смятам, че може да се счита за класика или задължително четиво, нито откъм послание, нито откъм рисунък, за да заслужи мястото си в колекцията (още повече предвид, че има още толкова култови герои, които не сме видели), а това че, излиза след великолепен комикс като „Спайдър-мен: Тъга в синьо“ допълнително му изиграва лоша шега. На върлите фенове на Кап може би ще е по-интересен, отколкото беше на мен, но ако трябва да пропуснете някои от първите 35 тома в колекцията, бих сложил този на челните места в списъка.
Книжни Криле 