Ангел Каралийчев е това за родната литература, което е Любен Зидаров за родната илюстрация. Трудно е да си представим детството си без таланта и приноса на единия или другия, нали? Двамата класици на едно място откриваме в „Топлата ръкавичка“. И ето, че след дългоочакваното и така необходимо завръщане на „Мимето“ от Асен Босев, сега от издателство „Enthusiast” ни зарадваха и с този бисер на българското творчество за деца. Тъй че, облечете се топло и тръгвайте заедно с нас през преспите, по дирите на Тошката и Страхилчо!
Има ли по-хубав новогодишен подарък от топли вълнени ръкавички, изплетени от мама? Може и да има, но за Тошката това е най-чудесната изненада в празничната нощ. Момчето ги нахлузва и отива на пързалката. А там, там се случват много интересни срещи.
Нищо не може да се сравни със сгряващото носталгично усещане от разлистването на любима и позабравена книга от детството. Книги като „Топлата ръкавичка“ са своего рода билет за машината на времето. Историите, които сме слушали като малки имат силата да ни пренасят обратно в детските години по същия начин, по който това постигат вкуса на бабините гозби, докосването до умалелите дрешки, внезапното откритие на старите играчки, скътани по скринове, изби и тавани…
Но все пак, днешните деца не търсят в книгите носталгия, нали? Тя е запазена за родителите, за бабите и дядовците. А какво всъщност предлага за днешните деца „Топлата ръкавичка“? При все, че приказката не е нито нова, нито модерна, тя съвсем не е извадена от нафталина, овехтяла и безнадеждно ретро. Ето, убедете се сами! Вместо стария ни познайник Кумчо Вълчо, сблъскваме се господин Вълкан Вълканов. Баба Меца си остава в народните приказки, тук е нейният наследник Медун Мецанов. Другите горски обитатели също са се сдобили със свои фамилни имена (Зайко Мустаков, Кума Лиса Кокошарска, Катеринка Пухлева…) и всичко звучи съвсем свежо и официално. Но кой ли от тях ще се сдобие с изгубената ръкавичка? И какво ли приложение ще й намери?
С нотка традиционен уют и щипка въображение, кратката приказка „Топлата ръкавичка“ все още увлича малките слушатели. Вече нямаме търпение да разберем с кое любимо произведение ще продължи поредицата „От библиотеката на мама“.
Още за книгата: https://enthusiast.bg/bg/enthusiast-children-books/toplata-rukavichka
Представяне в блога на „Ентусиаст“: https://www.enthusiast.bg/bg/novini/knigi/toplata-rukavichka-ot-angel-karaliichev
Ангел Каралийчев (1902–1972) е е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди. През 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен за една от най-обичаните му книги, „Приказен свят“, и е вписан в почетната книга „Ханс Кристиан Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература.
Роден през 1923 г., Любен Зидаров днес е един от най-разпознаваемите и обичани български илюстратори, посветил над седем десетилетия на илюстрацията за деца и за възрастни, както на изкуството на книгата. Работи в областта на графиката, живописта, стенния художествен текстил и сред основоположниците на българския комикс. Автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и много други. Неговият илюстраторски талант е оценен в световен мащаб – сребърен и златен медал от панаирите на книгата в Лайпциг и Москва; носител е на Голямата за илюстрация на СБХ на името на Борис Ангелушев; бил е сред финалистите, номинирани за Международната Андерсенова награда и за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“. През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столичната община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата. През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерството на културата. „През годините моя творческа задача станаха над двеста книги, много от тях илюстрирани и преиздавани по няколко пъти. Щастлив съм, че те се оказаха моята духовна връзка с няколко поколения читатели.“
knijnikrile.wordpress.com 