Рядко имам удоволствието да чета илюстровани книги, които не са насочени към детска аудитория. Дали защото у много читатели все още не е изкоренено предубеждението, че „картинките са за децата“, дали защото така е по-евтино за книгоиздателите, нямам идея, но лично за мен красивите илюстрации винаги са били нещо изключително привлекателно, което допълва преживяването от книгата. А когато илюстрациите са дело на талант от ранга на Айрис Компие – книгата става неустоима. Ето така, чрез илюстрациите, реших да посегна към първата книга от едноименната трилогия на Маделин Ру. И определено не съжалих! Дори напротив – запалих се по поредицата, и то не на шега. Сочен YA с паранормални елементи и привкус на готически мрак? О, да! Сега е време да се потопим отново, за трети пореден (и може би последен?) път в зловещия свят на „Ветровала“. Затаяваме дъх и навлизаме в „Гробницата на древните“.

След като се спасяват от кошмарите във „Ветровала“, Луиза и нейните приятели се установяват в къща в Лондон. Ала изневиделица на прага им се появяват зловещи предупреждения, а от небесата започват да се спускат фанатичните последователи на пастира – неговите Съдници. Същевременно силата на зловещия дух на баща ѝ продължава да нараства в нея и тя разбира, че трябва да вземе страна в предстоящата война между старите богове. Луиза ще направи всичко възможно, за да оцелее – дори това да означава, че трябва да се върне във „Ветровала“. И когато сключва поредната сделка с господин Морнингсайд, е принудена да се присъедини към неговия зловещ персонал в пътешествие до легендарната врата между света на живите и света на мъртвите: Гробницата на древните. Но Луиза знае, че във всичко има уловка… В третата книга от поредицата „Къщата на фуриите“ илюстрациите на художничката Айрис Компие и смразяващите снимки съживяват свят, в който боговете и чудовищата са във война и никой няма да излезе от битката без да плати висока цена.

„Гробницата на древните“ няма да оправдае очакванията на всички (по)читатели на серията, но лично аз винаги съм си падала повече по неочакваните изненади и непредвидените сюжетни обрати, отколкото по клишираното удовлетворение. Маделин Ру разказва една чудесна история за нетрадиционно семейство – не онова, с което ни свързват кръвните връзки, а онова, с което сме си избрали сами да се заобиколим. Приятелите и съюзниците. Сродните души. Съзаклятниците. Защитниците. И онези, които са ни подарили сърцето си. Не семейството, което ни е било дадено, а това, което сме създали и извоювали сами. Харесвам този мотив извънредно много, а под формата на магнетично хорър фентъзи – още повече!

Луиза е извървяла дълъг път. И е много променена. Не само заради духа, намерил убежище в самата нея. А някак променено е и самото усещане. „Къщата на фуриите“ беше книга, изпълнена с мистика и загадки, но в трети том вече знаем много повече за света и героите, тъй че този път Маделин Ру е наблегнала доста повече на екшъна. Не съм сигурна дали да се радвам заради динамичното темпо или пък да скърбя по онази опияняваща, въвличаща тайнственост от началото на поредицата… но, за добро или зло – това е положението!

А споменавайки доброто и злото, тяхната вечна битка, разбира се, продължава и в този том. Но архетипните роли на съществата, които асоциираме с двата лагера може би ще ви се сторят значително променени тук. Но на едно нещо може да се разчита – старият Морнингсайд е винаги готов да ви изкара ангелите! Самата Маделин Ру е дала повече воля от преди на буйното си въображение и резултатът е още повече мрак и хорър, понякога по-кървави от очакваното сцени… Но ако Луиза набира увереност, то всички, които се изправят срещу нея пък набират стръв и действат още по-крайно и жестоко.

Доволна съм от завършека. Маделин Ру сигурно е била изкушена за енд, който да е една идея по-хепи, но… Това само би смекчило по неестествен начин ударната сила на историята. В крайна сметка обаче авторката постъпва твърдо и ефектът не е омаловажен. Финалът и удовлетворяващ, макар и сладко-горчив. Той отговаря на въпросите за сюжета, които читателите са си задавали, но… Оставя други въпроси, които да ни глождят. Въпроси за самите нас, за пътя, мотивацията и изборите ни. И за резултатите, или белезите от тях.

Още за книгата: https://www.orangecenter.bg/kashtata-na-furiite-kniga-3-grobnitsata-na-drevnite.html

А ето какво има да каже и Краси за книгата:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s