Излезе и четвъртата книга от поредицата „Криминални мистерии“ на украинския писател Андрий Кокотюха „Изгнаникът и грешницата“ на изд. Архипелаг.
Действието се развива в Чернигов през септември на 1916 година, когато Първата световна война е в разгара си, а главно действащо лице е познатият ни „довчерашен изгнаник„-детектив Чечел, „неблагонадеждното довчера лице„. Довчерашен?
Отдавна е зад гърба му „зимата на мирната 1909-та, когато нищо не предвещаваше война.“ Тогава, „на своите двадесет и шестгодини Платон Якович Чечел, … бе един от най-перспективните млади агенти на киевската разследваща полиция. Началството се гордееше с него, смятайки го за свой възпитаник. така беше докато той не хвана маниачката, която жестоко убиваше проститутки и държеше в ужас цял Киев. Чудовището се оказа осемнадесетгодишната Полинка Урусова, дъщерята на княз Урусов, приближен до императора човек.“
„Чечел се гордееше с произхода си – потомък на полковник от Нежинския казашки полк. Носеше със себе си духа на непокорното казачество. Ценеше своето достойнство и това на рода си. По чудо успя да избегне съдебен процес, затвор и каторга. Напусна Киев … Обрече се на доброволно изгнаничество.“
През тези, оказали се прекалено дълги и тежки за младия и способен детектив, предвоенни години той сезанимава с разкриването на частни поръчки. „Той, Платон Чечел, … , изгонен от полицията и враг на обществото, през цялото време прилагадетективските си умения, за да печели средства. Изпълнява частни и винаги деликатни поръчения на заможни лица, които му плащат щедро за услугата и имат достатъчно тежест и влияние в различни сфери, за да прикриват присъствието му.“ Но ето, че избухването на войната се оказва „изненадващия за Платон парадокс.
Той се състоеше в това, че ако не беше войната, кой знае колко дълго неговото положение би оставало така неопределено и дори рисково. А именно войната допринесе за неговата легалност. Изведе го от ситуацията на почти укриващ се изгнаник и той се оказа на държавна служба. Дори не просто на държавна, а на военна! Преди това пред носа му бяха захлопнати всички врати, които му позволявах да заработва средства не за живот, а за оцеляване. Чечел беше невидим, защото се стараеха да не го забелязват. … Сега той, видите ли, получаваше заплата! Имаше структура, към която се числеше.“
Онези, които вече са прочели първите три романа от поредицата веднага ще разпознаят подхода на автора към навлизането в конкретното действие – той ни среща със своя герой Платон Чечел в момент, когато той успешноразкрива поредното предпоследно престъпление. А за новата си задача той ще научи от началника на гарнизона вЧернигов полковник Якушев. Странното е, че задачата, която получава е от частен характер, свързана с неговаталеля, помешчицата Мотрона Пилиповна Половецка. Тя го наема, разбира се по препоръка на полковника, като „умен човек, който е способен тайно, бързо и тихо да свърши … мръсна и опасна работа“. Тя е заплашена, че „ако не плати до 24 часа крупната сума от 10 000 рубли, нейната единствена дъщеря Юлия Михайловна
Половецка ще бъде обвинена в убийството на любовника си Гавриил Логинов.“
И ето, че в действието навлиза и обраът на Грешницата. 21-годишната Юленка, както с любов я нарича нейната майка, от няколко годиниживее в града,, далеч от семейното имение и за срам на близките си се е отдала на покварен живот, като държанка на богати мъже, последният от които е убитият, престъпно забогатял милионер, Гавриил Логинов, наричан от нея Архангела. Но след неговата смърт тя решава „да се подстриже за монахиня, тъй като и е омръзнало повече да живее греховно като държанка.“ Точно там, в Преображенския женски манастир, Чечел се запознава с Грешницата. И тази среща се оказварешаваща за Платон да се заеме с разплитането на загадката – „да разбере кой и защо е решил да свърже Юлия Половецка с престъплението“. И той тръгва по дирите на изнудвача. Но още при първата явка, където получава указание за мястото на предаването на откупа, Чечел разбира, че си има работа не с един, а с мрежа от „нагли авантюристи„, с „организирана професионална група“ а не глупаци. Но засега той е една крачка пред тях, тъй като те нямат и понятие кого имат насреща си. И подценявайки го като противник, те загубват дирите му още при първото преследване, което, по мнението на Платон Чечел, е изпипано от професионалисти. Разбрали, „че той бързо ги е разкрил и си е поиграл с тях„, „въртял ги е на пръста си като деца„, те трябва да преглътнат поражението си и „да си направят извода, че си имат работа не с глупак, а воюват … със силен и опитен противник. И кой знае дали те, ловците, няма да се превърнат в плячка. Трябваше да се изясни кой кого.“
Въвлечен в проблеми и съперничества в подземния свят, Платон Чечел неволно се намесва в престъпни и политически интереси и верига от жестоки убийства. Неочаквано Юлия безследно изчезва, а Платон се озовава насред неразрешими проблеми. И ето, че „за първи път бе станало така, сякаш се готвеше да реши проста задачка, а тя за много кратко време се превърна в сложно уравнение с много неизвестни. А те самите съставени като че ли от произволно взети други задачи, даже от други учебници.“ И макар че се оказва на крачка от смъртта, Чечел не се отказва от разкриването на загадката.
„Просто трудният му опит от живота в принудително изгнание и навикът да се оглежда и да улавя откъде духа вятърът гобяха научили да чувства заплахата, още докато тя се приближава, да я предвижда отрано и да взема мерки за собствената сибезопастност.“ И той „винаги намираше обяснение за своите постъпки. Хазарт. Кураж. Огромно желание да доведе до победен край дори и най-безнадеждното начинание.“ Ще успее ли и този път Платон Чечел?
Повече за книгата: https://zlatnoto-pate.bg/bg/catalog/129/1113
Книжни Криле 