Ето, че дочакахме и третия том на сагата „Стийлхейвън“ на Ричард Форд. Романът „Господарят на пепелта“ е сред декемврийските изненади на изд. „Artline Studios” и продължава да развива този епичен и мрачен фентъзи свят, с който се запознахме във „Вестителят на бурята“ и който продължихме да следим в „Разбитата корона“. Време е да разберем какво се случва накрая. Кулминацията предстои, а нито една от фракциите няма ни най-малко намерение да отстъпи. Черната магия настъпва и Свободните държави са в голяма опасност. Стийлхейвън е под обсада. Дали героите ще устоят или накрая пепелищата и смъртта ще погълнат всичко?

Бори се до смърт… Кралицата на Стийлхейвън е станала по-силна. С меча на мъртвия си баща в ръка, тя трябва да защити града от елхарима Амон Тугра и кръвожадната му армия, която вече e пред портите. Следва жестока, неумолима четиридневна битка, най-опасната до момента. …Или се поклони пред врага. Нито една от страните не е извън опасност, докато адът се разгръща с надвисналата заплаха от преврати и отприщването на най-смъртоносните и черни магии. Лоялност, сила и хитрост ще са поставени под изпитание в търсенето на победа. Каква съдба е отредена на Свободните държави?

Признавам си без бой, че ми беше нужно да опресня спомените си от предишните два тома на „Стийлхейвън“. Книгите излязоха през няколко години, и при все, че ми бяха доста приятни, май не са най-паметното и ангажиращо съзнанието ми фентъзи, което съм чел. Може би ще ви е нужен един опреснителен курс и на вас, та ако решите, можете или да попрелистите набързо отново предните два тома, или пък да хвърлите едно око на ревютата за поредицата до тук. Ще излъжа ако кажа, че съм чакал „Господарят на пепелта“ със затаен дъх (май бих се зарадвал в пъти повече ако от „Артлайн“ бяха пуснали нещо ново на Даян Уейн Джоунс или Т. Дж. Клун), но… Също би било лъжа ако кажа, че не се радвам най-сетне да прочета кулминацията на тази трилогия! Няма нищо, което да мразя повече от незавършени поредици и съм благодарен на издателството, че не само не са зарязали тази, но и ни я поднасят с яката корица на Ясен Стоилов.

За разлика от доста други серии, при които последната част просто разтяга до безконечност конфликта, преди най-накрая да го разреши набързо в последните глави, „Господарят на пепелта“ изобилства от екшън, действието е динамично и читателят не скучае. Както казах, спомените ми от предните два тома не са особено пресни, но ми се струва, че тук Ричард Форд се е справил най-добре до момента. Атмосферата е на ниво, характерите са една идея по-развити, а сюжетът е хем епичен, хем доста мрачен. Нито една победа не идва лесно, но… критиката ми е, че и нито една героична смърт не ме жегва особено.

„Господарят на пепелта“ е нещо като guilty pleasure за фентъзи и RPG фенове – разбирайте, много меле и яко светоизграждане, готини персонажи и високи залози, без да изпада в послания, нравоучение, емоционална дълбочина… И като споменахме светоизграждането, Форд действително впечатлява в това отношение. По някакъв начин авторът успява да внесе толкова много правдоподобност и живот в художествената си условност, закотвяйки действието в Стийлхейвън и давайки на читателя по някоя и друга трошица, загатваща за теритериите отвъд.

Краят и беше, и не беше точно това, което очаквах. Всичко бива доведено до задоволителен завършек, и после… хоп! Финалът остава някак си деликатно отворен, тъй че е доста под въпрос дали „Стийлхейвън“ ще си остане трилогия, или пък Ричард Форд има планове за още продължения на поредицата. Но ако се появят и такива… ще им дадем шанс!

Още за книгата: https://artline-store.net/product/961/gospodaryat-na-pepelishtata-stiylheyvan-kniga-3.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s