Докато всичко живо се е втурнало в предпразнични приготовления и няма миг покой, една наша приятелка и истински книжен рицар отдели от ценното си време, за да си поговорим за хубави книги. Какво е да направиш голямата стъпка и от читател да се превърнеш постепено в преводач, редактор, издател? За големите рискове, но и за неизмеримото удовлетворение от работата по любими заглавия ще ни разкаже Преслава Колева, създателка на изд. „Лютиче“.

– Как би се представила с няколко думи на читателите, които не те познават? И как се запали по четенето?

– Казвам се Преслава Колева и съм страстен читател. Аз съм просто обикновен човек, който има късмета да работи онова, което обича. Чета откакто се помня. Като дете се свивах в някой фотьойл с книга в ръце и загубвах представа за времето.

– Какво предопредели професионалния ти път по-нататък? Как стана така, че започна работа в книжните среди?

– Не мисля, че нещо конкретно го е предопределило. Занимаваш се с едно нещо и рано или късно получаваш възможност да се развиеш. Всичко започна преди повече от десет години. Първо бях блогър, после станах рецензент, тоест четях ръкописи и пишех дали ги препоръчвам за издаване. И един ден от издателство „Ибис“ ми предложиха да стана редактор. И както се казва останалото е история 😊. Звучи много лесно, но истината е, че зад това стоят безброй часове работа и усилия.  

– Коя според теб е най-трудната длъжност – преводач, редактор, издател?

– Тъй като съм била в ролята и на трите, а често издателят бива или редактор, или преводач, бих казала, че всички имат своята тежест, но издателят носи най-голямата отговорност. Преводачът трябва да предаде текста така че, освен верен, да бъде плавен и да се лее. Редакторът доизглажда текста, но ако преводът не е хубав, няма как да направи чудо. Но върху издателя пада цялата тежест. Читателите накрая помнят издателството, ако книгата не е била преведена добре или е имала грешки (освен хората, които са свързани с книжния сектор и следят). Издателят е онзи, който рискува най-много – финансово, имиджово, изобщо всичко.  

– Кои са любимите ти книги, по които си работила? И доколко работата ти съвпада с предпочитаните от теб автори и жанрове?

– Най-любимите ми книги са няколко – трилогията „Хрониките на Девабад“ от С. А. Чакраборти, която си е мое откритие и препоръка за издаване. Истинско епично фентъзи за възрастни, в което се преплитат магия, любов, политически интриги, а героите са многопластови и всеки прави грешки; трилогията „Вълшебният народ“ от Холи Блек, която ме плени още с първите редове, които прочетох от „Жестокият принц“; и „Дракончето с шоколадово сърце“ от Стефани Бърджес, която е и първият ми превод, така че е специална за мен по много причини. Разбира се, „Щипка пакости“ от Ана Мериано също е сред любимите ми книги. Още повече, че е първата книга, която избрах да издам. Там съм и преводач и издател. Наистина се влюбих в историята на Лио и магическата пекарна на семейството ѝ. Излиза, че фентъзито е моят любим жанр, макар че обичам да чета всичко. Така че работата ми покрива в известна степен любимите ми жанрове. Това не означава, че абсолютно всички книги, по които работя, са ми любими. Имам си фаворити, други са повече работа, но всички ги работя с еднаква отдаденост. Книгите, които проучвам за „Лютиче“ съвпадат напълно с моите интереси. Ако ще издавам нещо и ще рискувам, то поне трябва да ми носи стопроцентово удоволствие. 

– Как реши и ти самата да се нагърбиш с издателска дейност?

– Била съм редактор, превеждала съм и това е логичното продължение в професионален план. Но за да съм по-конкретна, когато в началото на 2020 година, заради пандемията, всичко затвори и си останахме по домовете, се замислих за бъдещето и реших, че трябва да направя тази крачка. Избрах името на издателството, започнах да проучвам книги и така нататък.

– В океана от грабващи корици и обещаващи заглавия, как успяваш да се спреш на една-единствена книга, която да издадеш на български? Кои са най-важните качества, които търсиш в една история? Доколко решенията се взимат с главата, а доколко със сърцето?

– Търся книга, която да ме плени с историята си, но и да е такава, за която вярвам, че ще се хареса на читателите. След това започвам да мисля каква ще е корицата и заглавието. Колкото и да е хубава книгата, ако корицата и заглавието не могат да те привлекат сред морето от заглавия, то тогава книгата просто ще потъне. Ако трябва да обобщя, трябва да е история, която харесвам, която вярвам, че ще допадне на мнозинството от читатели, има притегателно заглавие и красива корица. И тогава нейното издаване е съюз на сърцето и ума. Щастлива съм, че избраните от мен заглавия за „Лютиче“ покриват тези изисквания.

– Какво могат да очакват читателите в близко бъдеще от изд. „Лютиче“? Има ли книги, които мечтаеш да видиш издадени у нас, но по една или друга причина нямаш възможност да реализираш?

Надявам се съвсем скоро да може да излезе следващата книга, която е почти готова. Заглавието е „Облачна магия“ и действието се развива на Шетландските острови. Главната героиня отива на гости на дядо си, там се сприятелява с една странна жена и едно буреносно облаче. Открива, че притежава магия, която е свързана с природните стихии и следват куп приключения. След нея трябва да излезе продължението на „Любов, захар и магия“, в което Лио отново трябва да разреши магически проблем. Набелязала съм и други заглавия, но все още не мога да споделя за тях. Да, има книги, които искам да видя издадени, но не мога да посоча конкретни заглавия в момента. Онова, което обикновено спира тяхното издаване са скъпи права и печат. Това са книги, в които трябва да се инвестира доста, а никога не можеш да си напълно сигурен, че ще се продадат.

– Защо започна с книги за деца, и само за деца ли са те всъщност?

– Откакто аз самата имам дете, детските книги станаха много важна част от читателския ми живот и ги преоткрих. Вярвам, че има още много, което да се предложи на пазара, особено в диапазона от 9 до 13 години. На български има голямо разнообразие от детски книги за по-малките читатели и след това за тийнейджъри, но не чак толкова за читателите между 9 и 13 години. А всеки знае, че за хубавата история няма възраст, така че една детска книга е подходяща за абсолютно всички.

– Какво би пожелала на читателите за предстоящите празници, и какво пожелаваш за себе си и „Лютиче“ за новата 2022 година?

– Най-вече пожелавам на всички да бъдат здрави, да прекарат едни уютни и прекрасни празници с близките си. Пожелавам повече спокойствие и повече хубави моменти през новата 2022 година. Пожелавам си „Лютиче“ да продължи да се развива и да мога да издам набелязаното. Но и да не спирам да се забавлявам, защото това е смисълът, когато правиш нещо, което обичаш.

One thought on “„Не спирам да се забавлявам, защото това е смисълът, когато правиш нещо, което обичаш“ – Преслава Колева от изд. „Лютиче“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s