„Софийски магьосници 4 – Заветното заклинание“ от Мартин Колев

Мартин Колев постигна това, което много издатели считаха за невъзможно. Даде ни родна книжна поредица, чиито продължения читателите очакват със същото, ако не и с още по-голямо нетърпение, отколкото следващите томове на западни бестселъри. При това го направи не с криминале или политически трилър, а с ърбън фентъзи – жанр, който все още е някак си встрани от полезрението на широката читателска аудитория. И като за капак, този път магията и митичните създания не бродят по други континенти или из Западна Европа. Всичко се случва под носа ни! И така, от неочаквана изненада, „Софийски магьосници“ бързо се превърна в популярна поредица. И нейната четвърта част вече е тук! „Софийски магьосници 4 – Заветното заклинание“ (изд. „Сиела“) ще отговори на много въпроси, ще очарова много читатели и ще се погрижи да не скучаете през зимната ваканция. (Само внимавайте по кое време я четете, че току виж сте загорили коледната трапеза!)

Четвъртата книга разкрива финала на любимата вълшебна поредица  „Софийски магьоници“  от Мартин Колев. Открийте Заветното заклинание и тръгнете отново на шеметно приключение със Софийските магьосници. Древни пророчества се сбъдват, строго пазени тайни излизат наяве, а столицата става арена на апокалиптични събития, които ще променят всичко завинаги. Вълнуващият завършек на една от най-популярните български фентъзи поредици Изминала е година от Битката на последния печат. Но войната далеч не е спечелена – Гласът, страховитият демон, все така заплашва да превземе света през отслабената българска територия. Софийските магьосници се подготвят за очакваната унищожителна атака от неговата армия. Младият магьосник Бриян трябва да усвои набързо рисковани умения, изискващи години подготовка, и да реши дали да вярва на съдбовно и плашещо пророчество. Заплахата от унищожение ще обедини зорници и здрачници, вещици и магьосници, обитатели на Горна и Долна София… Те нямат друг избор, освен да простят столетни вражди и да се бият рамо до рамо, за да спасят не само себе си, но и целия свят. Древни пророчества се сбъдват, строго пазени тайни излизат наяве, а столицата става арена на апокалиптични събития, които ще променят всичко завинаги.

Да, това не е просто продължение. Това е финалът. И да – той е повече от достоен! Мартин Колев ни е приготвил правилният баланс между всичко, което обичаме и очакваме от поредицата и задължителния елемент на изненадата. А знаете, че колкото повече почитатели има една история, толкова по-голяма е вероятността част от тях да останат разочаровани от следващата част или завършека, нали? Всеки пише продължението в главата си, всеки има своите очаквания дълго преди да излезе следващата книга… Но никой не прекарва толкова време в работа, мислене и разработване на персонажите и сюжета, колкото самия автор. И си личи, че Мартин Колев наистина е работил здраво.

Здраво са работили и нашите герои. Нови магии и нови умения ще се проявят, но няма как – ще е нужно всичко, с което можем да се изправим срещу злото. Вещици и магьосници са на фронтовата линия. Демоните не спят. Съдбата на света е неясна. Бъдещето е в опасност. И има опасност да прочетете книгата преди да усетите!

Част четири се движи мълниеносно. Действието лети. Динамиката е чудесна, на моменти дори задъхваща. „Заветното заклинание“ се чете бързо, усещането е почти сякаш гледате филм, нещата рядко спират на едно място. Приключението е вихрено. И ако вече сте чели предишните три книги, вярвам, че за нищо на света няма да пропуснете и тази. А ако не сте ги чели… То определено си струва да им дадете шанс. Дори и да не си падате по фентъзи жанра като цяло, Мартин Колев ще ви запознае със вълшебната скрита страна на нашето ежедневие, ще ви срещне с легенди от родния фолклор и вълнуващи съвременни герои, и ще ви накара да се почувствате сред тях като у дома си!

Още за книгата: https://www.ciela.com/sofiyski-magyosnitsi-4-zavetnoto-zaklinanie.html

Още отзиви: http://lightless28.blogspot.com/2021/12/4.html

Откъс от новата книга от поредицата „Софийски магьосници“ „Заветното заклинание“:

Без да отмества очи от прозореца, Бриян промълви:

‒ Как беше ‒ завещаното заклинание?

‒ Заветното. Заветното заклинание. ‒ Буря говореше съвсем тихо. ‒ Знаеш, че повечето от нас загиват по време на битка или при някакви… доста необичайни обстоятелства. Малцина доживяват до дълбоки старини. И от тях не остава нищо друго освен дрехите им…

‒ Как, просто се изпаряват?!

‒ Да, поне на пръв поглед. Тялото им изчезва, но не и енергията им. Тя се превръща в едно последно, предсмъртно заклинание ‒ по-могъщо от всичко, възможно приживе…

Бриян кимна.

‒ Заветно заклинание.

‒ Точно така ‒ това е заветът на покойника към наследниците му, един прощален дар за тях…

ЕПИЛОГ

Бриян онемя. За няколко секунди наистина беше повярвал, че го е постигнал ‒ че е спечелил битката. За няколко секунди огънят на надеждата се беше разгорял в гърдите му, но ето че угасна със същата скорост.

‒ Сега ще видиш ти… ‒ закани се демонът.

‒ Не! ‒ Бриян се хвърли на земята. ‒ Недей, моля те! Ще го направя, кълна се във всичко свято, в майка си, гроба на прадядо… Този път наистина ще го направя!

Той настръхна. Очакваше всеки миг острието да се забие в гърба му. Минаха няколко адски дълги секунди. Гласът въздъхна и изръмжа:

‒ За последно ми погаждаш такъв номер, разбра ли?

‒ Да.

Бриян се завъртя по гръб. Целият трепереше ‒ не знаеше дали от студ, или от отчаяние. Снегът се сипеше отгоре му като сиви сажди. Целият свят беше мрачен. Остатъкът от слънцето изобщо не си личеше зад плътните облаци. Може би Бриян нямаше да го види повече. Може би то изобщо нямаше да изгрее отново…

Бриян се огледа наоколо. Снегът жадно смучеше прясната кръв. Струваше му се, че сънува. Това не можеше да се случва наистина, просто не можеше… Сякаш за да го опровергае, Гласът прошепна:

‒ Всичко свърши.

„Така е, всичко свърши“, помисли си Бриян. Всички планове за действие бяха осуетени. Всички възможности за спасение ‒ изпробвани. Той беше сторил всичко по силите си, приятелите му ‒ също. И в крайна сметка се бяха провалили. Краят наближаваше и по нищо не напомняше на приказките. Демонът щеше да победи, злото щеше да възтържествува. Съдбата на света бе неясна и мрачна като облаците, закрили небето.