„Новите Х-Мен: Имперци“ е 33-ти том от Върховната колекция графични романи на Marvel и е директно продължение на „Новите Х-Мен: „И“ като „Изчезнали““ (том 24). В училището на Ксавие цари смут, след като Професор Х разкрива пред света, че той и учениците му са мутанти, а след това решава да отпътува за космическата империя Ши’ар. Звяра е пребит почти до смърт от едно от децата в школата и лежи в кома, Върколак броди из Щатите в търсене на други отритнати мутанти, а останалите преподаватели в Х-Имението са пипнали странен вирус. За капак на всичко, опасна организация, известна като U-Мен, превръща своя култ към мутантските способности в крайно опасно начинание. А някъде там все още върлува и страховитата Касандра Нова. Как ще се справят Х-Мен с всичко това?
Редно е да отбележа, че макар броевете да продължават точно там, откъдето свършиха в предния том на „Новите Х-Мен“, изпълнението тук е по-слабо в кажи-речи всички отношения. На Грант Морисън никога не съм бил особен привърженик, но тук липсват дори елементите на развитие на героите и по-личните им терзания, които присъстваха, поне донякъде в предходните броеве и всичко опира до неособено сполучливите му опити за хумор и „забавни“ коментари, я от страна на Ема Фрост и Джийн Грей, я от страна на злодеите. Намесата на редица недобре познати у нас образи от империята Ши’Ар прави историята още по-хаотична и макар този том да е със значително по-голям брой страници от „„И“ като „Изчезнали““, то много по-бързо ми се прииска да свърши. Интересни попълнения обаче са брой, в който повествованието е почти изцяло без реплики и малко повече обяснения за космическото създание Муммудрай, за което вече сме чели в някои комикси за Дедпул, издадени на български. Хубавото поне е, че основната сюжетна линия, започната в том 24 на колекцията, завършва тук.
По отношение рисунки, положението също никак не е розово. Франк Куайтли и Итън Ван Скайвър са ни познати и от предната част, като този път към тях се включва Игор Кордей. Проблемът е, че техните стилове доста силно се различават един от друг и смяната от брой на брой, предвид, че продължава един и същи сюжет, честно казано, започва да дразни (което едва ли е било толкова осезаем проблем при първоначалното издаване на отделните броеве). По-големият проблем обаче е, че някои от рисунките тук спокойно могат да вземат наградата за най-грозните, които сме виждали в колекцията досега. Естествено, всичко това е много субективно, но след разнообразието от стилове, което ни е било представено (и още повече толкова скоро след нещо като „Чудеса“ на Алекс Рос), лично аз не знам ще посмея ли скоро да разлистя отново точно „Имперци“.
В заключение, „Новите Х-Мен: Имперци“ е сравнително слабо продължение на „„И“ като „Изчезнали“ (който сам по себе си също не беше нищо особено) и ме разочарова както откъм сценарий, така и откъм рисунки, и не мога да разбера защо точно тези броеве са избрани да бъдат включени в тази колекция пред хилядите други с могъщите мутанти на Marvel. Въпреки това, обещанието за завръщането на един много по-любим герой (своевременно със завръщането му в киносалоните) и великолепен творчески екип, ме кара да очаквам с нетърпение том 34.
Книжни Криле 