Зимата е тук и е време за зимна приказка като никоя друга! Спомняте ли си „Заек и Мечка: Заешки вредни навици дребни”? Че кой би могъл да я забрави! Поредицата, която The Times нарича „съвършен диалог между две животни“ всъщност започна през една мразовита зима с едно неохотно запознанство – сблъсък на коренно различни характери. Спокойната, блага и философски настроена Мечка и невротичният, изпълнен с притеснения и страхове Заек се оказаха двойка, каквато до сега не бяхме виждали в приказките за животни. Нищо чудно, че и малки, и големи се влюбиха в тях. Че как да не се влюбиш? Най-напред – от пръв поглед, заради ненадминатите илюстрации на сензационния илюстратор Джим Фийлд. А след това – дълбоко, заради остроумните сюжети, хапливите, но и топли взаимоотношения и мъдрия диалог на Джулиан Гоф. И за щастие, онази зима бе само началото. След това дойде пролетта със „Заек и Мечка 2: Вредител в нашата обител”, последва летният сюжет, озаглавен „Летяща закуска в атака се впуска”. Разбира се, настъпи и есента… Много почитатели на поредицата изпратиха с тъга героите в края на четвъртата книга – „Хапещ нападател или нов приятел“. Сезоните свършиха. Цикълът се затвори. Или пък… не? Не сте ли чували фразата „Нова година – нов късмет?“. Нека перифразираме леко – нова зима, нова история! Та, както казах малко по-горе – зимата е тук и е време за зимна приказка като никоя друга! Дръжте се, защото тук е „Заек и Мечка 5: Лошият цар е същински кошмар“ (изд. „Timelines Store“). А това е книга, която направо ще ви отвее наушниците!

Има ли цяр срещу лошия цар? Това се питат обитателите на долината, когато един ден при тях пристига грамаден бял мечок. Тежката му сянка пада не само върху белия сняг, но и върху тяхното ежедневие, което може внезапно да се промени. „Трябват ми роби да ми построят дворец. Присвоявам тази долина в името на Царя“, заявява им Белият мечок. Животните се впускат в търсене на решение как да се спасят от сполетялото ги зло и намират съюзник в лицето на… Вълка. Как да се съюзят със страха си, за да станат по-смели? Владетел жесток или тъжен мечок е застанал насреща им?

Не мога да повярвам, че вече мина цяла година, откакто прочетох книгата за първи път! „Как така, цяла година? Та световната премиера се състоя едва преди няколко месеца!“ Вярно, така си е. Но аз бях… да го кажем, привилегирован! Представете си радостта ми… не, не, радост не е точната дума. Представете си вездесъщия КЕФ от това, да ти предложат да превеждаш поредната книга от любима поредица. Да си сред първите читатели, преди още новия том да е плъзнал по книжарниците, не просто на български, а изобщо. Е, това е едно от ония предложения, на които не можеш да откажеш.

Някои биха ме обвинили в пристрастност – аха, превел е книгата и сега си я хвали… Но нека подчертая, че поех щафетата (след чудесните преводи на Петя Гуламали) едва при петата част. Вече бях върл фен! Очаквах новото приключение на Заека и Мечката с нетърпение, тъй че буквално зарязах всичко останало (празнични приготовления, подаръци, покупки…) и заседнах пред екрана на лаптопа, за да разбера какво ще се случи този път с горските обитатели. И което е по-важно – какви актуални и важни теми бяха вплели създателите на серията наред с хумора и красивите илюстрации.

Оказа се, че „Лошият цар е същински кошмар“ е история за терор, подчинение, справедлив гняв и бунт срещу опресорите. Но и за балансът в природата. И за признаването на собствените грешки. И за изправянето пред личните страхове. Споменах ли балансът в природата? Да, освен него, говори се и за баланс във взаимоотношенията ни с околните. Сигурно не вярвате, че в една книга с картинки може да се смести всичко това, и то по начин, който е не просто разбираем, а направо заразително смешен. Но Гоф и Фийлд успяват, повярвайте ми.

Заекът не иска да бъде дъвкан повече. Нито да се буди в не особено приятно ухаещата уста на вълка. Трябва да се вземат мерки. И то бързо! Уви, прогонвайки кръвожадния вълк от обкръжението си, животните се натъкват на далеч по-голямо зло. Тиранинът, загатнат в заглавието е един самодоволен, арогантен бял мечок. Когато си на върха на хранителната верига можеш да се разпореждаш както си искаш, нали? Поне така изглежда в началото. Ех, къде е сега вълкът, че да му гризне четирибуквието! Заекът вече започва да съжалява за действията си. И противно на собствената си природа и характер, поема по дирите на вълка, в една непрогледно тъмна гора… Дали доскорошният му враг ще се смили и ще помогне на тези, които са го прогонили? Вълкът, макар и хищник, ще се окаже ценен член на горското общество. И завидно добър стратег. Че даже и леко философ!

Да им се не надяваш на Заека и Мечката! Правичката да си кажа, не очаквах от Заека да покаже такъв характер! Дългоухият персонаж, който обикновено нервира околните, забърква каши и внася комедиен елемент в историите, сега най-накрая ми се издигна в очите. Нещо повече – по-наблюдателните от вас сигурно ще забележат как този път създателите на книгата са превърнали дори шрифта на книгата в изразно средство. Обърнете внимание на това как буквите изтъняват, когато проследяваме пътуването на Заека из Вълчите гори! Дуото Заек и Мечка е разделено, и по-дребничкият му и беззащитен член се намира сам в тъмното, заплашен от сенки и зъби, а промяната на шрифта засилва подсъзнателно ефекта на текст и илюстрации и ни помага да съпреживеем емоциите, през които героят преминава.

Но не бойте се – краят е щастлив. И какво винаги – поучителен, пък макар и с промяната в диетата на вълка да е леко неправдоподобна. Петата книга притежава по много от всичко онова, заради което така обичаме поредицата. Нещо повече – създателите сякаш позволяват на героите да растат заедно със своите читатели. Те продължават да учат нови уроци и да откриват нови истини, като междувременно не пропускат да ни карат да се усмихваме от ухо до ухо в продължение на стотина страници. (Споменавайки страниците – серията продължава да бъде перфектното междинно звено между детска картинна книга и „дълга книга“ а-ла роман с глави. Чудничко четиво за четене заедно с децата, но и за самостоятелен прочит от набиращи увереност малчугани.)

А ако и вие си падате по поредицата „Заек и Мечка“ и имате възможност, то не пропускайте да се отбиете до Коледния панаир на книгата в НДК. Ще откриете изд. „Timelines“ на щанд 111, на партера, точно до статуята. Очакват ви много изненади и нови книги!

Още за книгата: https://timelines.store/product/zaek-i-mecka-loshiat-tcar-e-sashtinski-koshmar/

Още за цялата поредица: https://timelines.store/product-category/knigi/zaek-i-mechka/

Джулиан Гоф е писател, драматург, поет, музикант и сценарист, носител на множество награди. Роден е в Лондон, израснал е в Ирландия, живее в Берлин. Джулиан Гоф е популярен и като автор на финала на „Minecraft“ – най-успешната компютърна игра за деца от всички възрасти. Джулиан обича да пие кафе и да краде прасета.

Джим Фийлд е признат илюстратор, дизайнер на персонажи и режисьор на анимации. Израснал е във Фарнбъро, работил е в Лондон, живее в Париж. Първата му книжка с картинки „Привет, Котки!“, написана от Питър Бентли, печели Наградата за забавна детска книга „Роалд Дал“ на „Booktrust“. Най-голяма известност му носят рисунките на жаби върху дънери в популярната история „Ей, Жабо!“. Обича да свири на китара и да пие кафе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s