Том 32 на „Върховната колекция графични романи на Marvel” е „Вижън: Нещо повече от звяр“ – продължение на „Вижън: Нещо близо до човек“, който излезе под номер 27 в колекцията. Изданието съдържа последните 6 броя на поредицата от 2016-та година и довършва трагичната история на Отмъстителя-синтезоид и неговото семейство. Нещата на „Хикъри Бранч Лейн“ 616 не са никак розови. Съпругата на Вижън е убила известен суперзлодей и неволно довежда до смъртта на близък приятел на дъщеря си, Вив, която става все по-затворена в себе си. Вин прекарва все повече и повече време в нищене на шекспировия Шейлок (никак не случайно), а самият Вижън дава грешни показания пред полицията (доколко това става по негова воля обаче е друг въпрос). Междувременно, на гости се отбива Виктор Манча, другият синтетичен син на Ултрон, а Агата Харкнес, обучила някогашната любима на Вижън – Алената вещица, предупреждава Отмъстителите, че е видяла бъдеще, в което синтезоидът унищожава света. Нима нещата могат да се объркат още повече?
Както споменах и в рецензията на предната част, поредицата по сценарий на Том Кинг е първият път, в който Вижън да ме е заинтригувал по някакъв начин. Макар отделни негови черти да напомнят на историята на Пинокио, който иска да бъде истинско момченце, 12-те броя на комикса се развиват по-скоро като трагедия от Шекспир. И всъщност, авторът въобще не крие, че точно това е била целта, като започнем от подзаглавията на двата том, базирани на реплики от „Венецианският търговец“, продължим с цитирането на цели пасажи от творбата (отново представени в превод на Валери Петров) и стигнем до тъжното заключение, че тази история няма да има щастлив край за Вижън и семейството му.
Същевременно, това, за което абсолютно свалям шапка на Кинг е, че успява да разкаже една изключително човешка история, в която главните действащи лица всъщност не са хора. Супергеройският елемент присъства, разбира се, но в доста скромен характер и служи, за да задвижи историята напред по малко по-драматичен начин. В тези броеве се набляга на миналото на Вижън малко повече, отколкото в началото на историята, но аз, като сравнително нов читател, що се отнася до героя, не се почувствах изгубен или объркан от показаното.
Рисунките на Габриел Ернандез Уалта, също както в предната част, не правят кой знае какво впечатление сами по себе си, но прилягат на историята. Емоциите на Вирджиния ми се струват най-добре подчертани, което е чудесно, предвид, че нейната роля нараства все повече с течение на сюжета. Гостуващ художник за един от броевете, който хвърля ретроспективен поглед към миналото на Вижън и Алената вещица, е Майкъл Уолш, чийто стил достатъчно добре се вписва с този на Уалта.
Също както след първи том, едва ли мога да подчертая достатъчно, че „Вижън: Нещо близо до човек“ и „Вижън: Нещо повече от звяр“ са две от най-добрите попълнения в колекцията дотук. Интригуващ прочит на един не особено популярен герой, който черпи еднаква доза вдъхновение от класическите пиеси, научната фантастика и съвременния семеен живот. Стегната, почти самостоятелна история, поместена в 12 броя, която не ви съветвам да пропускате!
Книжни Криле 