Много книги-игри съм чел/играл, но до момента нито една от тях не ме е призовавала: „Бъди герой – стани Пъдпъдък!“. Няма как да откажа на подобно предизвикателство, нали? „Пътят на Пъдпъдъка“ от Зимон Вийзе е прецедент за книгите-игри у нас в толкова много отношения! Това е най-епичната фенска инициатива до момента. Благодарение на самия автор, предоставил правата за издаването в България, както и на всеотдайния труд на Георги Димитров – Der по родното издание, почитателите на интерактивната литература у нас ще имат възможност да преживеят едно приключение в средновековна Япония, при това такава, каквато никога преди не сте си я представяли. Добре дошли! Една перната пъдпъдъча цивилизация се развива в свят, обитаван от опасни гигантски насекоми. Дворцови заговори, самураи и нинджи и огромна свобода на действието ви очакват в тази масивна книга-игра с над 800 епизода и близо 400 страници. „Пътя на Пъдпъдъка“ наистина заслужава вашето внимание! Тя не само ще допадне на ветераните от Старата вълна, но е и чудесна отправна точка към книгите-игри за всички новобранци.

След като твоят кораб изненадващо е нападнат от пирати, се оказваш един беден пъдпъдък изхвърлен от морския прилив на японски бряг. Като единствен оцелял от твоя екипаж, от теб зависи какво ще правиш със съдбата си. Понеже в „Пътят на Пъдпъдъка“ героят си ТИ, сам решаваш по коя пътека искаш да поемеш! Ще защитиш ли като един безстрашен самурай страната от нахлуващите от север варварски племена? Ще се превъплатиш ли в ролята на една коварна нинджа, която по смъртоносен начин умее да съчетава изкуствата на замаскирването и боя? Или твоят път ще те отведе в един от манастирите, където мъдри монаси могат да те посветат в тайните на магията? Без значение какво ще решиш, по твоят път те очакват безброй опасности, но също и несметни богатства и верни спътници. Един молив, един зар и твоята фантазия са всичко, което ти трябва за да вземеш участие в това приключение! Бъди герой – стани Пъдпъдък!

„Пътят на Пъдпъдъка“ ме грабна още от корицата, дело на художника Давид Щеге. Знам, че доста от обичайните читатели очакват корици, достойни за обложка на хеви метъл албум, но тази приятно пастелна илюстрация на антропоморфен клюнест самурай ме спечели незабавно. Фонът е разкошен! Веднага ми навя Usagi Yojimbo vibe, култовият заек ронин на комикс гуруто Stan Sakai. Ако не сте чели комиксите за Usagi Yojimbo може би си спомняте дългоухия войн от гост-появите му в анимационния сериал „Костенурките нинджа“. Очаквах нещо подобно, но под формата на книга-игра и определено не останах разочарован.

Но тук ще спомена – при все, че в книгата няма нищо шокиращо и провокативно като съдържание, все пак не бих я връчил на най-малките читатели, за които са подходящи например приказките-игри на Никола Райков. Причините са няколко. Първо, сред черно-белите вътрешни илюстрации, отново от Давид Щеге, се срещат някои битки, където има пролята кръв. Второ, из изборите ви в книгата има опции като посещения в бордей, можете да се сдобиете с опиум, да се биете по кръчмите… Пак да кажа – всичко е поднесено доста завоалирано, няма нищо нецензурно, просто ако сте случайни читатели, пъстрата корица и героите-животни могат да ви създадат погрешното впечатление, че „Пътят на Пъдпъдъка“ е типично детска книга. Не е такава. Което до известна степен, за мене лично, е недостатък. Чисто и просто гореспоменатото не допринася по никакъв начин за самата история, а със съвсем лека редакция „Пътят на Пъдпъдъка“ можеше да е наистина за всички възрасти и да е четиво-зарибявка дори за начинаещи читатели… Но може би пък тогава би намерила по-малко почитатели сред по-възрастните почитатели на книгите-игри.

„Пътят на Пъдпъдъка“ е книга-игра с неочаквано висока интерактивност. От момента в самото начало, когато героят ви се свестява след корабокрушение на морския бряг, пред вас се ширват множество възможности. Авторът е успял да улови в книжна форма структура, която много наподобява на ролева компютърна игра. Пред вас се ширват различни пътища, всяка локация предлага възможности да се сдобиете с многобройни странични мисии, всяка от тези мисии пък ви помага в трупането на опит и развиването на уменията на своя герой, както и да се сдобиете с повече злато или по-добри оръжия и снаряжение. Правилата, макар и привидно многобройни, са сравнително прости и се усвояват почти моментално. За капак, авторът ви съветва да не се запознавате с всички тях от самото начало, а когато му дойде времето. Например, можете да научите повече за търговията в играта едва когато срещнете за първи път възможност да се пазарите с някого. Нивото на трудност също е много добре балансирано. Поръчителите на съответните мисии ви „дават нишан“ какво ви очаква в съответния куест и до голяма степен сте в състояние да предвидите какво ви очаква като брой и сила на противниците. Ако се втурнете с главата напред, без нужната подготовка и екипировка, и в резултат на това вземат та ви убият – ще се сърдите предимно на собствените си нелогични избори, а не на лош късмет или авторски приумици.

„Пътят на Пъдпъдъка“ има система за отбелязване на вече посетени епизоди, която беше новост за мен. До този момент авторите са си служили предимно с кодови думи, за да придвижат действието напред и да променят обстоятелствата при евентуално завръщане на играча на дадено място. Тук обаче има списък с номерирани квадратчета, отговарящи на определени епизоди, и ако дадено квадратче е било зачеркнато – то следващия път дадената локация или пък среща с персонаж ще се развият по различен начин. Пример: Разговаряте със селянин в кръчмата, той ви моли за помощ, отбелязвате си квадратчето, и ако изпълните заръката му и се върнете в кръчмата, за да говорите с него – маркировката на квадратчето указва, че трябва да прочетете друга част от книгата, и така вместо да проведете отново същия разговор, селянинът вече ви пита дали сте изпълнили мисията и е готов да ви се отблагодари подобаващо при евентуален успех.

Минусите, които бих приписал на книгата, са по-скоро резултат от моя личен вкус. Единствения обективен недостатък са спорадичните дребни грешчици тук-таме из превода, но това е напълно извинено от факта, че преводът и издаването на книга от подобен обем като некомерсиален проект е огромен труд. (Да не говорим, че съм попадал на толкова калпави преводи и редакторска работа в книги на големи и уж реномирани издателства, че много от тях ще има да дишат праха на постигнатото от екипа на „Пътят на Пъдпъдъка“.)

Това, което лично на мен не ми допадна особено е първоначалната липса на определена цел и стегнат сюжет. Вярно, че имате свободата да обикаляте Япония, да опознаете света на книгата и да се присъедините към различни касти (вкл. някои не особено „легални“ фракции…), но на мен винаги ми е харесвало повече да зная „кой съм и за какво се боря“. Донякъде подобно беше и началото на „Пристанището на гибелта“, но там след първоначалното лутане сюжетът бързо набира посока. Също така, поради цикличния характер на книгата (възможност за многократни посещения на едни и същи локации и др.), описанията са сведени до минимум и действието е предадено в доста телеграфен стил. Някои си падат именно по това и обичат, когато авторът оставя обстановката на въображението, а и илюстрациите помагат доста, за да се потопим в атмосферата на „Пътя на Пъдпъдъка“. Аз пък обичам по-литературните книги-игри.

Художественото оформление пък заслужава аплодисменти. Подборът на шрифтовете, видът на зарчетата в долните ъгли на страниците и дневникът в края на книгата правят много приятно впечатление. И като казах дневник, на линка по-долу ще откриете PDF файл, който ви съветвам горещо да си разпечатате, за да не ви се налага да пишете и триете в самата книга. Или пък ако сте стари кучета и нямате нужда от такива „глезотии“ – прерисувайте си дневника на отделен лист, както в доброто старо време 🙂

„Пътят на Пъдпъдъка“ се оказа много забавна книга-игра, предоставяща голям избор на играча, с любопитни хрумки и нововъведения, приятен геймплей и дори няколко възможни завършека и потенциал за многократно преиграване. (Лично аз я разцъквах няколко пъти, по веднъж на горе-долу 2-3 месеца, преди да споделя впечатленията си тук.) Чуден подарък както за днешните подрастващи читатели (бих казал, 10+), така и за непорасналите хлапета на 90-те.

Още за книгата: https://www.knigi-igri.bg/shop/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D1%8A%D0%B4%D0%BF%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D0%BA%D0%B0-p290058054

Още отзиви: https://www.goodreads.com/book/show/56157797

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s