Ето на! 30 тома! Върховната колекция графични романи на Marvel официално достигна своята половина! И с това издание се връщаме към един от най-популярните герои на издателството – Железния човек. Изданието съдържа първите 7 броя от стартираната през 2008 г. поредица „Непобедимия Железен човек“ и представя почти самостоятелна история. Казвам „почти“, защото макар сюжетът да може да не е особено зависим от предходни истории, все пак има препратки към тях – като почнем от издадения вече „Екстремис“, събитията от „Войната на героите“ и се върнем още по-назад във времето, към годините, в които Джим Роудс (Бойната машина) носи бронята на Железния, тъй като Тони се бори с алкохолизма, и машинациите на Обадая Стейн – Железния магнат (който феновете на кино вселената на Marvel ще помнят от първата екранизация, където е изигран от Джеф Бриджис). В основата си, „Петте кошмара“ е история колкото за отмъщение, толкова и за загърбване на миналото. От едната страна имаме Езекил Стейн – синът на покойния бизнес съперник на Тони Старк, решен да поквари технологията на Железния човек и да я използва, за да сее хаос и разруха и да срине империята на човека, убил баща му. От друга страна имаме самият Тони Старк – решен всячески да използва всичките си ресурси, за да помогне на света и да се реваншира, доколкото е възможно, за кръвта, пролята от оръжия на компанията му.

Проблемът е, че макар Мат Фракшън (от когото наскоро четохме „Адвенчърмен“) да прави толкова ясно разграничение между героя и злодея, напъните за някакво психологическо развитие не довеждат почти до никъде и нещата пак се свеждат до тупа-лупа, експлозии, мегаломанщина и съвременен тероризъм – неща, които никога не са могли да ме спечелят като читател…в последния брой от изданието обаче, който служи като епилог на „Петте кошмара“, нещата се промениха. В него, към Железния се присъединява и един добре познат плетач на паяжини, чието присъствие внася много по-различен тон за последния брой. Естествено, и там си има известна доза екшън, но на преден план са чисто човешките взаимоотношения. Честно казано, по отношение на сценария, този последен брой е на светлинни години от предходните шест.

Що се отнася до рисунките на Салвадор Ларока, те много напомнят на тези на Ади Гранов от „Железния човек: Екстремис“ – много подобен фотореализъм, който обаче рядко стои особено добре на страницата. В много панели, образите са като препарирани и често ми липсва емоцията и динамиката, които търся в един комикс. Все пак, илюстрациите тук определено са за предпочитане пред тези от „Екстремис“ и несъмнено ще намерят своите почитатели.

Никога не съм бил особен фен на Железния човек – дори анимационният му сериал от 90-те е на края на класацията на телевизионните поредици на Marvel от онова време. И все си мисля, че следващия комикс, който ще прочета с него, може и да промени мнението ми, но и „Железния човек: Петте кошмара“ не успя да ме грабне. Яркият контраст, изграден между героя и злодея е приятен, но всичко останало е нищо повече от посредствено, а броят, който мога да кажа, че е истински добър, е силно подпомогнат от гостуването на друг герой, към който тая доста повече симпатии. Междувременно обаче, изгарям от нетърпение за следващия том – „Чудеса“ – история, която се надявах от самото начало на колекцията, че ще видим!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s