Днес писателката Юлия Спиридонова – Юлка празнува рожден ден! (А кой знае, може би празнува и поредната си номинация за ALMA – Мемориалната награда „Астрид Линдгрен”?) Да е жива и здрава, все така продуктивна и вдъхновяваща, четена и обичана. Какъв по-добър ден от днешния за да разгърнем нейната първа и най-нова книга? Как така, хем първа, хем най-нова ли? Много просто! След повече от две десетилетия, незабравимите гугулета на Юлка са отново тук, в приказно ново издание с илюстрации от самата авторка. „Приказки за гугулета” (изд. „Софтпрес”) е луксозно цветно издание с твърди корици, събирало в един том всички истории от „Гугулетата“ (1999) и „Приказки за гугулета“ (2000), плюс няколко нови, които биват публикувани за първи път. Ако си спомняте с умиление култовия сериал „Гугулиада” от рубриката „Лека нощ, деца!”, значи едва ли има нужда да ви убеждаваме да потърсите книгата. Ако ли пък това е първата ви среща с гугулетата… то тя със сигурност ще е паметна! Пълна с чудати и чаровни мънички същества и куп езикови заигравки, „Приказки за гугулета” е сред най-оригиналните и забавни книги в съвременната българска детска литература.

Запознайте децата си с чудните приключения на щурото семейство! Класическите и новите приказки за татко Гугул, мама Гугулица и трите гугулета ще грабнат интереса на младите читатели (че и на родителите им).„Приказки за гугулета” е книжка, любима на няколко поколения деца. Първите издания с героите от вълшебната гора излизат преди повече от 20 години и са единствените сред книгите на Юлия Спиридонова, илюстрирани от самата авторка. Днес между кориците на това специално издание са събрани всички познати лудории на веселото семейство, но са добавени и нови приказки с приключениятa на татко Гугул, мама Гугулица и трите щури гугулета.

Връщам лентата назад. Отново съм хлапе, отново съм в Пловдив, в дома на родителите ми, и при все, че май 90% от връстниците ни биха го счели за „бебешко”, с по-малките ми брат и сестра кажи-речи всяка вечер се лепваме за телевизора, за да гледаме Сънчо. На нито един от нас не му се расте особено, а да гледаме заедно „Лека нош, деца!” си е като да гълтаме хапчета смалидон. И един от сериалите, които ни забавляваха най-много беше „Гугулиада”. Щъкаха по екрана едни такива жълти, такива-онакива, пилета ли бяха, що ли… Абе, ГУГУЛЕТА! Превърнаха се в малка, но съществена и неразделна част от онова друго време, по което днес можем само да въздишаме с усмивка. До такава степен, че между нас си си остана един от култовите лафове от сериала – „А бой, де!” (задължително произнесен с гласа на най-малкото гугуле).

Тогава още не знаех нито коя е Юлия Спиридонова, нито че има книжки с приказки за гугулетата…  Научих за това мнооого години по-късно, и то почти случайно. Исках да пусна „Лека нощ, деца” на първата ми дъщеря, исках да открия „Гугулиада” и рових… къде? Че къде може да дири човек гугулета, ако не в Гугъл?! И така разбрах аз от къде са се появили тия ми ти геройчета. После, още сума ти години по-късно, децата са вече три, точно като в гнезното на татко Гугул и мама Гугулица. И изведнъж – ХОП! Появяват се отново приказките за гугулетата, всичките при това, че и няколко нови на всичкото отгоре. Е, то бива и да не ги грабне човек!

Някой би се зачудил дали кратките, шеговити историйки отпреди двадесет плюс години са издържали теста на времето. И знаете ли какво се оказва? Не само, че са го издържали, ами години по-късно човек дори може да ги оцени по нов начин, да се влюби отново в тях по различни причини… С други думи, бих казал, че днес „Приказки за гугулета” ми харесват повече от всякога, особено заедно със страхотните цветни илюстрации на самата Юлка!

Ако си падате по шантави приказни създания, по чудати литературни семейства и мънички, уютни светове, подчинени на своя собствена логика и природа, то „Приказки за гугулета” са точно за вас. В тях има нещо такова едно, неуловимо и трудно за описване, нещо барбаронско, смърфовско и муминтролско. Нещо, което просто те кара да заобичаш пъстрите персонажи и да се усмихваш широко дори при самата мисъл, че тази вечер, преди лягане, заедно с децата ще прекарате още време в компанията им. Присъединете се към нас и вие! Покрай гугулетата винаги има място за още някое и друго кокоро, трупсче, мармару, губулече… и дори непораснали хлапета.

Още за книгата: https://www.soft-press.com/book/1461/

Юлия Спиридонова е автор на книги за деца и тийнейджъри. Има 6 номинации за наградата „Астрид Линдгрен”, а книгите й са преведени на френски, немски, унгарски, румънски, македонски, чешки и фарси. По „Приказки за гугулета” е заснет детският телевизионен сериал „Гугулиада”, който продължава да се излъчва и до днес.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s