Патриотичният герой на Marvel отново застава на преден план в том 28 от Върховната колекция графични романи – „Капитан Америка: Избрания“. Този път, макар да не е някоя популярна и екранизирана история като „Зимния войник“, имаме нетипичен разказ от нетипичен (поне що се отнася до комиксите) автор – Дейвид Морел, известен най-вече като създател на Рамбо. Морел има опит с военните сюжети и ни пренася в една съвременна бойна обстановка в Близкия изток, където, за да победиш, са нужни кураж, смелост, саможертва и вярност към другарите. И макар първоначално комиксът като че ли да клони към преразказ на войната в Ирак, с нотка патриотична американска пропаганда, сюжетът много бързо се изменя, за да се фокусира над едно много по-лично изживяване от гледната точка на един единствен войник, убеден, че в миг на трудност, Капитан Америка ще винаги до него.

Но щом другите войници не виждат Капитан Америка сред тях, къде е всъщност той? И какво ще стане, ако някой ден няма кой да отстоява добродетелите, за които той се е борил винаги?  

Именно това е и интересното на „Капитан Америка: Избрания“ – редом с личната драма, развиваща се на фона на събития от истинския живот, имаме и застъпен фантастичен комиксов елемент и цялостното усещане, че най-хубавото, което героите могат да постигат от страниците, е да ни вдъхновят. Както споменах и по-рано, отделни части от сюжета не бяха по мой вкус и може би бих предпочел да видя същата идея, представена по по-различен начин, но оценявам, че Морел не се е позовавал само на познатото му, а се е опитал да приеме и някои характерни за комикса черти. Склонността му да опита нещо по-нетрадиционно за него личи и по това, че той е съвсем наясно, че може да се възползва напълно от таланта на Мич Брайтуайзър и да остави картинките да говорят, вместо да се впуска в дълги авторови разяснения ала някои noir комикс от 70-те или 80-те.

Въпреки това, крайният резултат от експериментът не е кой знае колко запомнящ се. Да, цялостната идея на комикса е хубава, но до развръзката не се достига по особено вълнуващ начин. Същевременно, макар Мич Брайтуайзър да не рисува зле, по-реалистичният облик на комикса мигновено го прави и по-скучен за мен. Разбира се, това е мнение от гледната точка на човек, който е много далеч от суровия военен живот, така че и не мога дори да кажа, че попадам в целевата аудитория на комикса.

Когато разлистите „Капитан Америка: Избрания“, от самото начало ще разберете какъв тип комикс можете да очаквате. Ако ви е привлякло това, че е сценарият е на автор, който не е известен конкретно с комикси, то имайте предвид, че Морел в никакъв случай не третира историята като илюстрован роман и си спестява всякакви многословия, а от страна на Брайтуайзър няма да видите типичните шеметни супергеройски подвизи. Но ако проявявате интерес към по-реалистични истории, които, макар сурови, все пак даряват читателя с поне капчица надежда, то може би, това е подходящия комикс за вас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s