Пърси и Анабет са в Тартара! Не, не са затънали до уши в сос тартар, не им се налага да се борят за живота си срещу нездравословни количества майонеза и кисели краставички. Положението е дори по-лошо. МНОГО по-лошо. Любимите ни герои се намират в Подземното царство, далеч от подкрепата на приятелите си. Положението е по-напечено от всякога, дори и ако се озовеш в една по-нетрадиционна версия на Ада. „Домът на Хадес“ (изд. „Егмонт“) ви зове! При това в чудно ново издание с твърди корици.

Злото настъпва. Анабет и Пърси, изглежда, са изгубени за всички и всичко в Подземното царство. Останалите петима герои трябва да преодолеят мъката си и да открият Портите на Смъртта. Ако успеят да пробият силите на Гея, а Пърси и Анабет – да оцелеят в Дома на Хадес, може би Седмината имат шанс да запечатат Портите от двете страни и да попречат на гигантите да въздигнат Майката Земя. Но, ако Портите са залостени, как ще се измъкнат Пърси и Анабет?

Не зная кое е по-бързо при Рик Риърдън – действието на романите му или умението на героите му да се обстрелват с остроумни, саркастични реплики. „Домът на Хадес“ нажежава сюжета до бяло. Пърси и Анабет са откъснато от съюзниците си, и въпреки че си умирам да чета общите сцени на цялата тайфа и ми е мъчно, че героите са далеч от себе си, това тежко обстоятелство едновременно нагнетява драмата и позволява на действието да прескача между групите. По този начин на читателя не му се налага да се задържа без почивка в Тартара в продължение на близо 600 страници. А това си е плюс, тъй като при все, че залозите са по-високи от всякога и нямаме повод за оптимизъм относно изхода, не искаме от Рик Риърдън четиво, което да е прекалено тягостно и мрачно, нали?

Изобщо, трябва хем да сме на нокти, хем да ни е забавно, хем да се притесняваме, хем да се трогнем, да пуснем сълза и да се смеем на глас… Е, чичо Рик ги умее тия работи, дума да няма. Превъзходен разказвач е, дума да няма! Огнени реки, гиганти, крадливи джуджета, киселинни гранати… но и искрено приятелство, първа любов, борба за свобода, избор и промяна. Фантастичното и невероятното се вихри около пълнокръвни персонажи, прекрасно изградени, демонстриращи богата душевност и реалистични емоции. Начинът, по който Рик Риърдън умело навигира по тънката граница между Middle Grade и Young Adult е респектиращ! Да уловиш подрастващите читатели редом с онези, които вече се чувстват пораснали, че и едно-две поколения след тях дори, както е в моя случай… Иска се майсторство и усет.

Сюжетната линия на Лио Валдес ме увлича все повече и повече, както и тази на Нико. Имам чувството, че при Рик Риърдън е все по-трудно да се използва термин като „второстепенни герои“, тъй като дори и тези, започнали като такива се разгръщат и развиват в следващите томове на поредиците му, растат заедно с читателите си и колкото повече ги опознаваме, толкова по-близки и човечни ни се струват.

Кулминацията предстои…! И хем нямам търпение, хем не искам тя да настъпва и да се сбогувам с героите.

Още за книгата: https://egmontbulgaria.com/geroite-na-olimp-259/4-domat-na-hades-p1962

Други ревюта:

http://radiradev.blogspot.com/2014/06/blog-post_25.html

http://booumouse.blogspot.com/2016/03/the-house-of-hades.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s