Не просто с жив интерес, а направо с хъс и настървение продължаваме да следим съвременните приключения на олимпийските герои. Не, не на атлети, спортисти и медалисти, а на тийн героите на литературното явление Рик Риърдън! „Знакът на Атина“ (изд. „Егмонт България“), третият роман от поредицата „Героите на Олимп“, е страхотно удоволствие, а и изглежда прекрасно в новото си издание с твърда корица. В какво ли ще се забъркат този път Пърси Джаксън и останалите наследници на древните гръцки и римски богове? Поредният потенциално смъртоносен сблъсък със силите на злото отново ще остави читателите без дъх!

Пресъздадена през погледна на четирима различни герои, историята в „Знакът на Атина“ ще отведе читателите на незабравимо пътешествие през морета и океани към опасни древни земи. Разтърсващи открития, непосилни жертви и ужасяващи сблъсъци на живот и смърт очакват героите там. Качете се и вие на борда на Арго ІІ, ако смеете… Но бъдете сигурни в едно: „Знакът на Атина“ ще ви увлече в поредното шеметно приключение, дело на майсторския разказвач Рик Риърдън, от което няма да пожелаете да се откъснете.

Не са много авторите, за чиито книги човек постоянно ръси суперлативи с пълни шепи, а всяка следваща книга сякаш успява да надскочи вече и без това доста високата летва, поставена от предните томове. Рик Риърдън е един от тези редки случаи. И въпреки, че не отразяваме книгите му точно по ред на излизане, „Знакът на Атина“ май спокойно влиза в челната петица на любимите ми негови романи… Или пък може би след пауза от няколко месеца съм зажадняла за следващото приключение на любимите ми персонажи, че четивото ми се услажда още повече? Няма значение! Важното е, че „Знакът на Атина“ също беше изядена с кориците, при това доста скорострелно, и ме устави повече от удовлетворена. Хлапето в мен ликува, а зрелият читател не се чувства излъган и тъпчещ на едно място, дори напротив – след двуцифрено число книги на Чичо Рик, поредните 500 плюс страници (при това в съвсем същата книжна вселена) продължават да звучат свежо, нестандартно и грабващо.

Пърси сам по себе си е чуден, но в компанията на Анабет Чейс и Лио Валдес… ммм, нямам думи! Химия, характери, диалог и взаимоотношения просто те карат да четеш с пълна пара, дори когато очите ти вече молят за почивка. В доста книги човек чака екшъна, а тук се улавям как на моменти нямам търпение да преминем през поредната изпълнена с напрежение сцена и да стигнем до следващия пропит със сарказъм и остроумия диалог. Романтиката продължава да присъства по един ненатрапчив, но и трогателен начин. Хем е сладко и до голяма степен невинно, хем не звучи наивно и не е в ущърб на драмата… Изобщо – чудно балансирана книга!

Ако не сте чели нищо на Рик Риърдън, незабавно поправете грешката си. Само не започвайте от „Знакът на Атина“. Вместо това се посъветвайте с тази статия: https://knijnikrile.wordpress.com/2020/03/10/%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D1%80%D0%B8%D1%8A%D1%80%D0%B4%D1%8A%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/

Още за книгата: https://egmontbulgaria.com/geroite-na-olimp-259/3-znakat-na-atina-p1731

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s