Книгите-игри ще си останат легендарна литературна форма за всички, които са били хлапета през 90-те. Сега доста от тези хлапета вече имат свои хлапета и идва време да извадим отново мечовете и да облечем броните (или пък в случая – да приготвим зарчетата и моливите!) и редом с новото поколение герои да разгромим злите сили във всичките им форми и из всичките невероятни светове. А един от най-невероятните и обичани светове в  книгите-игри си остава фантастичния континент Алансия от култовата поредица „Битки Безброй”, или както е позната тя по света – „Fighting Fantasy”. Изпълнени с динамични сюжети, интересни врагове и прекрасни илюстрации, заглавията от „Битки Безброй” бяха сред най-любимите ми преводни книги-игри от едно време. Ето защо няма как да скрия ентусиазма си от завръщането на поредицата, благодарение на Георги Чунев и новото издателство „Гени-Джи” (Geny-G). Първата книга от възродената серия е „Пристанището на гибелта” на знаменития Иън Ливингстън. Тя идва на български с илюстрациите на Хужер Голар и пищната корица на Иън Маккейг, известен с работата си по филмови франчайзи като „Междузвездни войни”, „Хари Потър”, „Отмъстителите” и „Пазители на Галактиката”.

Тъй като това е ревю на книга-игра, реших да дам избор още в самото му начало. Ако решиш да прочетеш моя увод, разказващ за това как попаднах за първи път в Алансия и как успях да се завърна там години по-късно, прочети 1. Ако решиш, че разказите на един стар авантюрист не те интересуват и искаш да прочетеш анотацията на книгата – прочети 2. Ако те интересува само най-същественото за новото издание, премини на 3. Ако пък искаш детайлни впечатления от „Пристанището на гибелта”, премини на 4. (Или пък просто чети наред! 😉 )

1

Спомням си го сякаш беше вчера. По онова време на партера на съседния блок имаше книжарница, „Пегас”. Един ден влязох там с баба, и както винаги, залепих се за рафта с книгите-игри, за да разгледам новите заглавия. (Да, нямаше интернет, не можеше да следиш онлайн книжарниците и страниците на издателствата, трябваше да се състезаваш за достъпните бройки от новите книги-игри по сергиите и книжарниците из квартала!)

Видях една корица, която ме привлече неудържимо… „Магьосникът от Огнената планина” на Иън Ливингстън и Стийв Джаксън! Издателството беше „Селекта”, и макар, че книгата беше „Битки Безброй” номер 3 в българската серия, години по-късно научих, че всъщност именно това заглавие беше поставило началото на мащабната и обичана поредица „Fighting Fantasy” още през далечната 1982 година.

Баба, Бог да я прости, се смили над мен и ми купи книгата, а аз я играх с голямо удоволствие може би над десет пъти, преди да се разделя с нея… Имах глупостта да я дам на заем на съученик, който ми я изгуби. (Никога не му простих!)

Изиграх всички останали книги от серията „Битки Безброй”, които излязоха на български. Кръстосвах мечове с негодниците в „Градът на крадците”, пътувах със „Звездолетът скитник”, управлявах гигантски машини в „Командир на роботи”, оцелявах в постапокалиптичната пустиня като „Боец на колела”…

Години наред търсих „Магьосникът от Огнената планина”, но без успех… Тогава, най-неочаквано, един ден се отбих до сергиите с употребявани книги, сгушени една до друга в сянката на пощата в центъра на Пловдив. Разглеждах вехтите томчета и… я видях! Ето я!

Вярвате или не, но книгата струваше един единствен български лев. И по някакво странно стечение на обстоятелствата, в момента нямах дори толкова в джоба си… Почувствах се като персонаж от книга-игра. Сякаш бях хвърлил лош зар или героят ми бе похарчил и последната си жълтица. Не исках да рискувам. Слънцето клонеше към заник, сергиите скоро щяха да затворят и нямаше да имам време да се върна. А утре? Кой знае дали книгата щеше да е още на щанда или друг щеше да я купи преди мен.

На сгъваем стол край сергията седеше продавачът – незрящ мъж с посребрели коси. Досущ като мистичен персонаж от фантастично приключение, той сякаш знаеше… Знаеше, че джобовете ми наистина са пусти. Нямаше нужда и да му разказвам колко много значи книгата за мен, че навремето е такава книга ми е била подарък от покойната ми баба… Усмихна се и ми каза:

-Вземи я. Усещам, че си добро момче и когато можеш, ще ми я платиш.

И така, отново можех да се завърна в Алансия…

2

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ТИ ЗАПОЧВА!!!

Каликс е богат град, но твоят герой, озовал се в него е доста беден. За късмет обаче дочуваш разговор на двама моряци, който те насочва към отдавна загубено съкровище. Увлечен от мечтите за злато и скъпоценности, ти се отправяш на път към пещерите на планина, които обещават несметни богатства. Безчет опасности те дебнат по пътя, а пътуването се оказва нещо много повече от очакваното. Във вълшебния свят на Алансия, където и без това смъртта дебне на всяка крачка, се надига зло, за което погрешно се е смятало, че е било заличено. Ако то не бъде спряно, бъдещето ще потъне в сянката на смъртта. От теб зависи да направиш верния избор, за да му попречиш. Но ще имаш ли УМЕНИЕТО и ИЗДРЪЖЛИВОСТТА да се справиш? Поеми на едно епично приключение, което ще те отведе до Възвишенията на лунния камък, ще те върне по улиците на Порт Блексенд, прочут като „ГРАДЪТ НА КРАДЦИТЕ” или „ПРИСТАНИЩЕТО НА ГИБЕЛТА“, и ще те заведе до дълбините на Мрачната гора, че да застанеш пак пред най-кошмарния си враг… Нека твоята ИЗДРЪЖЛИВОСТ никога не се изчерпва!

3

По мое скромно мнение, „Пристанището на гибелта” е точно това, от което книгите-игри в България имат нужда. Казано накратко, това е наистина развлекателно четиво, с обещаваща корица и съвременна визия, което ще грабне вниманието и на носталгичните приключенци, зажаднели за нова мисия (като мен!), и на днешните млади читатели, от 9-10 годишни, през тийнейджъри и нагоре.

Иън Ливингстън е заложил на ключовите фактори, които правят Алансия и поредицата „Битки Безброй” така популярни като цяло. Съвсем лесни за усвояване правила, лек стил, безименен герой, в който читателят лесно може са се всели, куп срещи със съюзници и врагове, множество любопитни предмети за събиране по пътя и още поне толкова дебнещи опасности…

4

„Пристанището на гибелта” ви въвежда доста плавно в историята. Започвате като изпаднал в немилост ловец на съкровища, който едвам свързва двата края и се оглежда за нови възможности. В ръцете ви попада една карта, чиято достоверност подлежи на съмнение, но тъй като за момента на хоризонта няма нищо по-добро – приготвяте се за път и поемате по следите на ковчежето със скъпоценности… Не след дълго обаче се оказва, че богатството явно няма да е основната ви цел в книгата. Ако съумеете да оцелеете след капаните и смъртоносните същества из планинските пещери, ще разберете, че Алансия е заплашена от… ами, надигащото се древно зло, разбира се! Естествено, преди да се изправите срещу него ще трябва да съберете сили, сдобивайки се с полезни предмети, вълшебни артефакти и мощни съюзници.

„Пристанището на гибелта” може да се чете от абсолютни новаци и спокойно може да бъде и първата ви книга-игра. Ако пък вече сте приключенствали из Алансия, няма как да не ви направи приятно впечатление, че авторът се е постарал да ви накара да се почувствате у дома си! „Пристанището на гибелта” е един вид продължение на „Града на крадците” и Иън Ливингстън се е погрижил да ви срещне с персонажи от предишни книги, както и да ви разходи из някои от най-паметните локации. Много е приятно, че действието не се развива на едно-единствено място, както понякога се случва в този тип книги. Ще имате възможност да изследвате градски улици, подземия, пещери, гори, руини… и разбира се, баснословния Порт Блексенд.

А като споменах локациите, за първи път имаме и цветна карта на Алансия! Тя се намира от вътрешната страна на корицата и е много приятен бонус към книгата. Друго приятно нововъведение е, че вече не се налага нито да драскате в книгата, нито да преписвате дневника на приключението – спокойно можете да си свалите изображението от фейсбук страницата на издателството (https://www.facebook.com/geny.gamebooks) и да си принтирате дневник за всяко преиграване.

Вътрешните илюстрации на Хожер Гулар са прекрасни. Черно-бели графики, класическа за жанра визия, изпипани… Но качеството не е за сметка на количеството. За 250 страници читателят получава над 25 уникални илюстрации, като повечето от тях са на цяла страница, а има и няколко по-малки, декоративни илюстрации, които се повтарят на ключови места.

А корицата на Иън Маккейг е толкова вълнуваща и приканваща, че е трудно да й устои човек. Известен като човека, създал дизайна на ситския войн Дарт Мол за „Междузвездни войни Еизод І: Невидима заплаха”, Маккейг е майстор на запомнящите се характери и умее да загатва цели истории в едно-единствено изображение. Точно това е направил и тук!

Култови корици на „Битки Безброй“ от Иън Маккейг

Георги Чунев пък се е раздал за изданието във всяко едно отношение! Чудесен превод от английски, както и дизайн и предпечат с внимание както към оригинала, така и към очакванията на днешните читатели. Визуално „Пристанището на гибелта” постига отличен баланс между оформлението на старите книги от „Битки Безброй” от изд. „Селекта” и колекционерските юбилейни издания за феновете на запад. Подбора на шрифтовете, вида на логото, запазването на така полезните зарчета, отпечатани в долната част на страниците… Всичко издава всеотдайна работа по всеки детайл.

Е, вярно, ако човек търси за какво да се хване, винаги ще намери и нещо за критикуване, но критиките едва ли ще са насочени към българското издание в частност, а към някои дребни пропуски в съдържанието на книгата като цяло. Няма нищо, което да ви развали удоволствието от играта или да ви попречи да се насладите на преживяването, но все пак – тресчици има. Например, няма особена логика в това, че в началото на книгата героят няма пари, за да си позволи прилична вечеря и стомахът му къркори при ароматите, носещи се от градските таверни и страноприемници, но същевременно според правилата започвате с провизии, достатъчни за десет порции, благодарение на които издръжливостта ви рядко ще пада до застрашителния минимум.

Също така, подобно на доста други книги-игри, и тук има неписано правило, че всеки читател може да интерпретира и нагоди правилата по собствения си вкус. Правилата за повишаването на вашето умение например изрично забраняват да повишавате точките си като използвате две специални оръжия едновременно, но… дали щит, ботуши и пръстен се броят за оръжие? От една страна, ако използвате едновременно всеки специален предмет, който откриете, има опасност с течение на времето да сте така добре екипирани, че да сте почти непобедими и повечето битки са просто формалност. От друга страна пък, къде е логиката да не можете да използвате едновременно меч, щит, шлем, ботуши и пръстен? Тук играчът може сам да избере как да тълкува правилата. Ако си падате по по-лесна игра и не искате да се потите от напрежение всеки път, когато мятате зарчетата по време на битка – изберете да повишавате умението си с всички намерени артефакти.

Аз например никога не съм имал търпението след провал да играя отново и отново една и съща книга-игра. Ако бъда убит или доведа историята до лош край, трябва или да чакам месеци, за да позабравя прочетеното, или да използвам „save game” опцията с пръстите си за отбелязване и да се върна леко назад и да продължа играта с правилен избор. Не си спомням в коя книга-игра от 90-те точно авторът беше въвел опцията за играчите да си записват „точки смърт”, но използвах точно това при първия прочит на „Пристанището на гибелта” и си признавам чистосърдечно, че „умрях” три пъти, преди да достигна до щастливия край.

След известно време играх „Пристанището на гибелта” отново и отново, чисто и просто защото ми се искаше да изследвам всяко кътче от историята. Имам в представите си нещо като achievment unlocked, когато прочета всички илюстрирани епизоди. Доволен съм, че вече не трябва да се чудя какво ли точно се е случило с героя в определена ситуация, представена в рисунките към текста.

И тъй като „Пристанището на гибелта” беше едно наистина голямо удоволствие, вече нямам търпение за следващите издания на „Гени-Джи”, за които съм сигурен, че няма да ни разочароват. Следващото обещано заглавие от „Битки Безброй” е „Асасините от Алансия”, отново написана от гейм гуруто Иън Ливингстън.

4 thoughts on “Завръщането на култовата серия „Битки Безброй” – „Пристанището на гибелта” от Иън Ливингстън

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s