Всички знаем, че мечките спят зимен сън. Но знаете ли, че и бебетата мечета често се раждат през зимата? Точно така, съвсем не е рядкост новото мечешко поколение да се появи по време на хибернацията. Точно това се случва и в „Приказка за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън” (изд. „Дамян Яков”). Римувана книга на Асен Сираков с цветните илюстрации на художника Виктор Паунов разказва за една сащисана Мама Меца, един ревлив малък Мечо, едновременно лаком и злояд, и един Зайо, който се чувства длъжен с цената на всичко да помогне на малкия малчуган.

Чудни чудеса в зимната гора – Мама Меца без да знае се сдобива с малък Мечо, който гладен си не трае. Тръгва Меца мед да дири и попада на пчелина. Там пчелите работливи я нападат и натирят. Да я търси малък Мечо тръгва през гората зимна, в снежна преспа се загубва. Тук е време Зайо храбър да се включи и мечето да спаси. Чудеса в гората стават – Зайо пита с мед отмъква, после билков чай вари и за малко да пострада. Но мечето е приятел верен, заека от мама ще спаси. После сгушени в кожуха мамин двамата ще чакат пролетта. Една приказка за приятелството, верността и храбростта – зимна приказка за зимната гора.

„Приказка за малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън” ни показва едни горски обитатели, които съвсем не могат да се похвалят с благ нрав. То си личи и от самите илюстрации, впрочем. Няма ги приветливите лица от рисунките на Вадим Лазаркевич, нито пухкавите приятели на Тони Улф. Героите са начумерени или пък дават израз на притесненията и страховете си, а в изразителните им, почти човешки погледи се чете доста. Зимен мрак и студ са сковали сцената на действието, а топлите цветове идват предимно от пчелните пити с мед и скътаните за зимата моркови. И въпреки всичко рисунките излъчват някакъв особен приказен уют, нали?

Доста по-хаплива от класическите куплети на „Работна Мецана” и „Дядовата ръкавичка”, тази приказка на Асен Сираков е и значително по-дълга (46 страници), тъй че нищо чудно да не я довършите за една вечер с по-малките. Дано не ви притесни леко тоалетния хумор към финала. В крайна сметка обаче тук става дума за помощта, която оказваш не защото си помолен и не защото чакаш отплата, а защото чисто и просто можеш и трябва да помогнеш.

Още за книгата: http://ateabooks.com/detski-knigi/4409-prikazka-za-malak-mecho.html?search_query=Sirakov&results=27

Чудни чудеса в зимната гора –

Мама Меца без да знае

се сдобива с малък Мечо,

който гладен си не трае.

Тръгва Меца мед да дири

и попада на пчелина.

Там пчелите работливи

я нападат и натирят.

Да я търси малък Мечо тръгва

през гората зимна,

в снежна преспа се загубва.

Тук е време Зайо храбър да се включи

и мечето да спаси.

Чудеса в гората стават –

Зайо пита с мед отмъква,

после билков чай вари

и за малко да пострада.

Но мечето е приятел верен,

заека от мама ще спаси.

После сгушени в кожуха мамин

двамата ще чакат пролетта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s