Ако търсите освежаващ бриз през горещините, то ето едно четиво, което може да ви отнесе. Летния YA маратон на поредицата „Вещерия” на Сюзан Денърд и изд. „Егмонт” продължава с том втори – „Ветровещ”.

Понякога враговете ни са единствените ни съюзници… След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите. Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв. След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…

Нетипично, ще започна това ревю от критиките. Искам да свърша на добра нотка, защото въпреки известното недоволство, като цяло отзивът ми за „Ветровещ” е позитивен и с любопитство ще подхвана и третия роман от серията при първа възможност.

Смятам, че Сюзан Денърд би могла да ни спести някои „филър” глави и да гради интрига като ни остави в известно неведение за съдбата на част от героите си. Вместо това случва се тя да прехвърля действието върху тях, някак по задължение, дори когато в момента фокусът на действието е другаде.

„Ветровещ” можеше да е една идея по-стегната, и преди всичко – по-смела история, но явно прословутото проклятие на втората част не я е подминало. Вторият роман се чете точно по този начин – като задължителното продължение на първия и прелюдия към третия. Нека това не ви отблъсква от поредицата, втората книга в никакъв случай не е лоша, просто ако имате база за сравнение с някои от жанровите колеги на Сюзан Денърд ще ви е трудно да не се съгласите, че автори като Александра Бракен или Холи Блек често успяват да постигнат значително по-ефектен и ангажиращ втори том.

В защита на авторката обаче ще кажа, че светът на „Вещерия” започва да ми става все по-интересен и по-интересен. Изграждането му продължава и колкото повече разкрива и научава читателят, толкова повече му се иска да продължи да изследва. В известен смисъл, самата обстановка, магическите правила, фракциите и политическите междуособици сами по себе си са герои в повествованието.

Хареса ми и начинът, по който Денърд е развила персонажите на Едуан и Изьолт и в каква посока вървят взаимоотношенията им. Струва ми се, че техните глави бяха любимата ми част от книгата, но предполагам, че съвсем скоро Сафи отново ще е в центъра на бурята… А дали съм права? Ще разберем скоро в третата част – „Кръвовещ”.

Още за книгата: https://egmontbulgaria.com/veshterija-714/2-vetrovesht-p3128

Откъс: https://static.egmontbulgaria.com/92-downloads/windwitch-otkas.pdf

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s