Томове 19 и 20 от Върховната колекция графични романи на Марвел представят не само една от най-мащабните, но и една от най-интересните от включените дотук истории. След „Хълк: Тихи писъци“, Зеления голиат се завръща във втора, по-съвременна самостоятелна история. Някои от вас може да са гледали анимационната адаптация от 2010 г. или пък ще разпознаят елементи от нея, които са видели в „Тор: Рагнарок“. Но, честно казано, те не правят чест на първоизточника.

В „Планета Хълк“, група земни герои, сред които Рийд Ричардс, Доктор Стрейндж и Професор Х, изпращат Брус Банър и алтер егото му в далечния космос, с надеждата да спестят на Земята повече разрушения от негова страна, а и той самият най-накрая да открие покой. Работата е там, че планетата, на която попада – Сакаар – никак не е спокойна. Там царува садистичния Червен крал, който потиска не само коренното население на планетата (многоръки хуманоидни буболечки), но и собствения си народ. Бедините живеят мизерно и робуват, а богаташите се радват на кръвопролитията в гладиаторските игри, организирани от императора. Нещата обаче вземат неочакван (поне за Червения крал) обрат, щом на арената попада Хълк.

Едно от най-интересните качества на „Планета Хълк“ е това, че именно Хълк, а не Брус Банър, е главен герой. Този Хълк, който виждаме тук е доста по-интелигентен от това, което виждаме в класическите истории за него, но все така обича да мачка. И напълно разбираемо, прави точно това, щом попада на Сакаар. Сюжетът обаче проследява неговата трансформация от беснеещ звяр към воин, от воин към месия и от месия към крал. Имаме постоянна съпоставка между неговата разрушителна натура и мирът, който се надява да открие. И това е предадено не само чрез неговите действия, било то породени от (типичния) гняв и състрадание, но и чрез отношението на многобройните обитатели на Сакаар към него.

И като стана въпрос за Сакаар, тук е редно да се спомене и още едно наистина чудесно качество на комикса – това с колко внимание Грег Пак и Карло Пагулеян изграждат тази чужда планета – от расите, които я обитават, до инфраструктурата, митовете и легендите. Много от тези елементи са представени съвсем естествено и ненатрапчиво по време на самата история, но бонус материалите се впускат в още повече подробности, чрез карти и описания. А разнообразието сред обитателите на планетата е допълнено и от появи на пришълци от други познати кътчета на Марвел вселената.

Говорейки за бонусите, във втора част на „Планета Хълк“ са включени и две истории с участието на млад вундеркинд на име Амадеус Чо, които служат за нещо като въведение към продължението на „Планета Хълк“ – „Световна война Хълк“ (и да, последните страници обещават да видим и него на български, макар по-нататък – чак в 52-ри том).

Двете части на „Планета Хълк“ събират една от най-интригуващите истории, които сме виждали в колекцията досега – да, отново има някоя друга печатна грешка, има много бой и на моменти преходът между отделните сцени не е съвсем плавен…но пък присъства и много емоция и един по-различен поглед за това колко е тънка понякога границата между герой и чудовище, между спасител и унищожител. Чакаме продължението с нетърпение!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s