Без значение дали сте фенове на Дръндьото или не, дали си падате по хумора на Джеф Кини или не, „Кинодневникът на един дръндьо“ (изд. „Дуо Дизайн“) е едно наистина любопитно четиво, при това не само за деца. Своеобразният спиноф на всеизвестната поредица не е нов низ от закачливи гегове за несполуките на Грег Хефли. Тя представлява детайлна хроника за създаването на екранната адаптация на книжната поредица. Но през годините филмите станаха вече четири, тъй че беше логично мейкинг книгите също да се увеличат. И ето, че държим в ръцете си „Кинодневникът на един дръндьо – Следващият, моля!“ от която научаваме удивителни подробности за създаването на четвъртия филм – екранизацията на книгата „Искам вкъщи!“. Не се бойте ако все още не сте го гледали – Джеф Кини се е погрижил да се получи едно интересно и свежо документално четиво за всички, които са любопитни да надзърнат зад кулисите и да разберат повече за процеса около създаването на холивудските филми.

Понякога създаването на филм е като пътешествие с автомобил. Пътят е изпълнен със завои, изненади и неочаквани обрати. Потегляме с писателя и илюстратор Джеф Кини, за да надникнем зад кулисите на най-новия филм на „Туентиът Сенчъри Фокс“ – Дневникът на един дръндьо: Искам вкъщи!. Открийте как се снима ято гларуси, нахлули в миниван. Запознайте се с прасе робот и аниматронно тригодишно хлапе. Научете всичко за създаването на пълнометражен филм. Богата на уникални фотографии от снимачната площадка, сторибордове и оригинални рисунки от Джеф Кини, Кинодневникът на един дръндьо: Следващият, моля! е прекрасна книга за всеки, изпълнен с любопитство как се прави филм. Затегнете коланите: очаква ви лудешко пътуване!“

По мое скромно мнение, четвъртият дръндьовски филм се оказа най-слабия от поредицата и бледнееше доста пред чара на оригинала. Но в случая с тази книга това няма значение, защото не разглеждаме крайния резултат, а всички стъпки през които се преминава за неговото постигане. Независимо дали филмът е сработил добре или пък не, адски интересно е да се види колко работа и творчество са нужни за създаването му.

Освен широкоизвестните етапи като писането, редактирането и изглаждането на сценария, кастингът на актьорите, подбора на местата за снимки и т.н. този път Джеф Кини е споделил и още куп факти. Читателите ще видят как дори най-неприятните личните спомени и житейски опит могат да бъдат от страхотна полза за един автор и да се превърнат във вдъхновение за комични сцени в книги и филми. Ще разберете за любопитната практика да се използват близнаци за ролите на малките деца, за да може младите актьори с почти идентична външност да се редуват – един е пред камерата, докато другият отпочива! Ще видите колко планиране и внимание към детайла влагат дизайнерите и сценографите на продукцията. И още какво ли не!

Всъщност, май единственото нещо, което книгата не е споменала, това е музиката. Джеф Кини е обърнал внимание дори на монтажа, отпадналите сцени, рекламната кампания… Както и на скритите препратки към други филми, които в случая са няколко намигвания към творчеството на знаменития Алфред Хичкок.

Изключително лека и приятна за четене, изпълнена със снимки, забавни карикатури, сториборди и пр. илюстративен материал, „Кинодневникът на един дръндьо – Следващият, моля!“ всъщност е една от най-добрите книги на Джеф Кини.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s