Възможно ли е боец да откаже заповед, плътеник да запази човещината си, а приятел да докаже верността си без да потъпче собственото си сърце? Ако дължиш някому живота си, можеш ли да му откажеш, когато ти поиска нечия смърт? И възможно ли е да помилваш чудовище? А да простиш? Димитрина Събчева търси (и предлага) своите отговори на тези въпроси в своя дебютен фентъзи роман „Лицето на врага” (изд. „Унискорп”).

Твърдината би трябвало да е земя на благоденствие и ред. Деветте ѝ административни кръга от столетия държат помежду си фиктивни граници, а хора и стоки циркулират свободно. Сред децата на Твърдината се раждат две групи със специфични дарби – едните имат съзидателна мощ, а другите деструктивна енергия. Първите стават предводители и управници на областите, на времето, на целия цикъл живот/смърт. Наричат ги жѝвци. Вторите влизат във военни школи. Обикновено не се докосват, а се нападат чрез енергиен поток от разстояние, като насочват дланите си към жертвата. С енергията си могат да отхвърлят хората назад, да ги събарят, да им нанасят рани, да разкъсват телата им. В знак, че идват с мир, те вдигат ръка с длан, обърната към тях. Опасна секта набира сила и осемнайсет години преди настоящия момент извършва нечуван преврат. Воините са на път да спечелят, но любовницата и дясна ръка на техния предводител Чубрин от Кубра ги предава, като го покосява и разкрива предстоящите атаки. Името ѝ е Надара от Злата. Войната, смятана за приключена, е възобновена и тя е свикана в редиците на предишните си неприятели. И се отприщва свят на въображението, както и на водещите събитията емоции. Свръхсили, свръхумения, но любов, омраза, страдание и радост не са отвлечено понятие.

„Лицето на врага” е много добро попадение за почитателите на фентъзи жанра, особено за тези, които следят с интерес предложенията на родните автори. А когато авторът ти е непознат – всяка нова книга е своеобразен експеримент. Ако изданието е западно, почти сигурен си, че преди да стигне до теб, книгата обикновено е минала през куп редакции и е била шлифована, за да стане максимално комерсиална… и в процеса, понякога става и максимално предвидима. При родните автори пък е обратното. Нямаш идея дали ще попаднеш на първите стъпки на самороден талант, на ентусиазиран имитатор или пък на нещо друго. Случва се прекрасни книги да останат незабелязани, а доста подражателни и шаблонни развлекателни четива да придобият значителна популярност. Но и в единия, и в другия случай – подхождам към родните книги с голямо любопитство и рядко съжалявам за отделеното време. Определено не съжалявам и за часовете, които посветих на този роман.

Елте от Стойна е жѝвец. Един от малкото оцелели. На плещите му лягат възобновената война и високите очаквания на подчинените му. Той трябва да ги поведе към победа, но и да ги убеди, че жертвите, които иска от тях, си заслужават.

Надара от Злата ги ненавижда. Всички, които някога се зовяха нейни братя и сестри, и онези, които ѝ бяха врагове, а днес трябва да нарича съратници. Те желаят смъртта ѝ. Толкова по-добре! Нека само опитат.

Сибин от Гена губи всички, които обича. Сега от него се очаква да изгуби и достойнството си. Да предаде още веднъж тези, които някога са го обичали и вината за чиято смърт нищо не може да отмие.

Богор е демон и длъжник. Приятел от детинство и предводител застават един срещу друг, и очакват от него подкрепа. Те му подариха шанс и живот, а сега изискват смърт и дори нещо повече.

Корицата на Фиделия Косева загатва за омагьосващата реалност и епичния размах, който ни очаква. Атмосферата е в тон с популярните напоследък мрачни фентъзи светове, в които героите са по-скоро сиви, отколкото черни или бели. Трудни решения, раздиращи емоции и сурова необходимост размиват границите между добро и зло. Личи си че и светът, и персонажите, които го населяват живеят свой собствен, пълнокръвен живот във въображението на писателката. Сред хрумванията има някои оригинални и дори грандиозни идеи. Светоизграждането е много приятно и интересно, въпреки че на определени места поднасянето на информацията не става по най-деликатния и плавен начин и се случва описанията да спъват темпото на сюжета. Това обаче едва ли ще е минус за „старите кучета”, които са готови да гълтат цели томове с lore и „неводършени предания”. По-скоро може да не се понрави на привикналите на динамика YA фенове. Но с малко повече търпение, последната една трета на книгата ще се отплати на читателите. Финалът си заслужава!

Още за книгата: http://www.uniscorp-bg.com/bookdetails.php?bid=523&pageid=1&sender=catalogue

Още от авторката: http://dazhdovnik.com/

Димитрина Събчева във Фейсбук: https://www.facebook.com/D.Sabcheva/

ДИМИТРИНА СЪБЧЕВА е родена през 1983 г. в гр. Бургас. Учила е специалност „Скандинавистика“ и „Етнология и културна антропология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише фантастични разкази. Първата ѝ публикация е през 1997 г. в училищен вестник. Нейни разкази са публикувани в онлайн и печатни вестници и списания. В момента живее и твори в Благоевград. На http://www.dazhdovnik.com може да откриете нейни свободно публикувани разкази и още нещо. „Лицето на врага“ е дебютният ѝ роман. През 2011 г. романът „Свободните“ е сред номинираните в категория „Проза“ в Петия национален литературен конкурс „Хермес“, все още неиздаден. Нейни разкази може да откриете в „Списание 8“ бр. 8/ 2014 г. и бр. 6/ 2017 г. Също и в „Литературен вестник“ бр. 33/ 2012 г. За свободно публикувани разкази посетете Дъждовник, страницата на Димитрина Събчева. В защита на любимите жанрове: „Жанр, тази мръсна дума“.Може да откриете и последвате Facebook страницата на Димитрина Събчева/ Dimitrina Sabcheva.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s