„Батман: Убийствена шега“ (Луксозно издание) от Алън Мур и Брайън Боланд

Един лош ден. Именно около такъв се развива сюжета в историята, за която ще поговорим днес. За българските фенове на супергероите обаче е един много хубав ден – “DC Comics” най-накрая се завръщат на родния пазар, благодарение на “Artline Studios”, при това с едно наистина култово заглавие.

За тези, които не са запознати с „Батман: Убийствена шега“ е редно да споменем още сега, че става въпрос за един от най-емблематичните комикси не толкова за Батман, колкото за Жокера. Издаден за първи път през 1988 г. като самостоятелна графична новела в 48 страници, комиксът е сред няколкото ключови истории от онзи период, които променят всеобщия мироглед за разказите в картинки и цялостната обществена представа за Батман. Режисьорът Тим Бъртън („Батман“, „Батман се завръща“) го цитира и като едно от вдъхновенията зад своята култова екранизация на Черния рицар от 1989 г. (преди няколко години, самият комикс беше адаптиран и във вид на крайно несполучлив анимационен филм).

Сюжетът, на пръв поглед, е семпъл, но типично за сценарист от калибъра на Алън Мур, скромният брой страници се оказва напълно достатъчен за една наистина въздействаща история за произхода на най-големия враг на Батман и това по колко различни пътища могат да поемат двама души, преживяли злощастно събитие. Най-запомнящи, може би, са тихите сцени, както и началния монолог (опит за диалог) на Батман, но при всички положения е истинско удоволствие най-накрая да четем редица култови реплики (както и припяването на Жокера) и на български.

Редно е да се отбележи, че комиксът не е особено подходящ за малките читатели (както и за хората с по-слаби сърца), защото съдържа известно количество противоречиви (не само според мен, питайте и художника!) сцени.

За мен обаче, това, което ВИНАГИ е вземало превес в „Батман: Убийствена шега“ са били великолепните рисунки на Брайън Боланд, който придава емоциите на героите и драматизмът на сцените с неподражаемо майсторство! Оригиналната версия от 1988 г. е оцветена от Джон Хигинс и, било то заради това, че вече съм ѝ свикнал, заради липсата на следи от дигитално оцветяване, или заради великолепния контраст на цветове в последните страници, лично аз предпочитам нея. Това ново издание обаче включва и ново оцветяване от самия Брайън Боланд (направено през 2008-ма година, за 20-тата годишнина на комикса), което, естествено, е много по-близо до оригиналния замисъл и има свои си добри страни (които друг небезизвестен художник – Тим Сейл – разглежда в своето въведение).

И ако сте фенове на рисунките на Боланд (или този комикс ви превърне в такива), то ще има на какво още да се порадвате – след основната история имаме не само послеслов от художника, но и обширна галерия с други негови творби (основно с Жокера) – от корици до промоционални плакати и дори няколко допълнителни, кратки комикса, един от които е и по сценарий на Боланд. На българските почитатели на Батман една от илюстрациите би трябвало да е доста позната, тъй като преди години беше използвана за корицата на стратегическата книга-игра „Батман срещу Джокер“.

“DC Comics” се завръщат у нас съвсем подобаващо – „Батман: Убийствена шега“ е не само една от най-култовите творби, излезли с тяхното лого, но и самото издание, със своя чудесен превод, качествен печат и твърди корици също отбелязва това СЪБИТИЕ за родния комиксов пазар както трябва! А всеки, който познава Здравко Генов (или работата му) вече знае, че и преводът е дело не просто на професионалист и филолог, но на заклет и всеотдаен фен.