„Петият принц: Откривател“ (изд. „Университет на пътешествията“) е третата част от популярната поредица книги-игри на Николай Николов-Козия. Пригответе се за поредната доза пустинни приключения! Стари врагове и съюзници отново се появяват на сцената, а понякога границата между едното и другото понякога се размива. Принц Сайнар, известен вече и като легендарния герой Разрушителя, ще се изправи пред нови предизвикателства, от които този път ще зависи много повече от съдбата на кралството му. Нови хоризонти и чужда намеса променят съдбата на света и очакванията на читателите в този интригуващ интерактивен наратив.

Читателю, грабвай меча и раницата! Принц Сайнир отново има нужда от теб. Приключението ще те преведе през десетки препятствия и ще те срещне със стари врагове и приятели. Върни се в град Вангор – перлата на имперската пустиня. Пристъпи в непозната джунгла на чужд континент. Претърси места, затворени за хората от хилядолетия. Играй на смъртоносна гоненица из хановете на димандийския град Перим. Ще сториш ли всичко това? Ще победиш ли? Само от теб зависи, защото героят отново си ТИ!

Трябва да призная, че „Петият принц: Откривател“ се оказа любимата ми част от поредицата дотук. Авторът е постигнал един много приятен баланс между бързото и динамично, направо неангажиращо приключение от първата книга-игра, и обилното количество нови правила, обикаляне по карти и приложения и събиране на съюзници от втората. „Откривател“ е съчетал най-добрите елементи от предишните две части и ги е обединил в едно, а резултатът е наистина много приятен и зарибяващ.

За моя радост тук хуморът е много по-туширан, не разсейва и не пречи на преживяването. Диалозите също звучат по-добре, вече се усеща повече индивидуалност в гласовете на контрастните персонажи. Хареса ми и това, че герои с мимолетна поява в първата част, които според изборите си може и дори да не срещнеш, се оказват ключови играчи в повествованието по-нататък.

А намесата на научнофантастичния елемент е по-любопитна от всякога, въпреки че има и един коварен обрат, който може да ви остави с впечатлението, че всичко върви по мед и масло, а накрая липсата на определена кодова дума да ви докара изневиделица Деня на страшния съд. В повечето книги-игри подобно нещо би било гавра отстрана на автора, но не и тук, точно защото сюжетът го оправдава и е интересно да видиш как понякога най-голямата опасност е най-невидимата и остава извън полезрението ти докато не стане прекалено късно.

Тук отново има карти и приложения, но този път са поместени в края на книгата, а не са изнесени в отделна книжка. Разследването по кръчмите ми допадна далеч повече от обикалянето по оазиси и пустинни лагери от предната книга. Вътрешните илюстрации на Божидар Жеков-Буж са готини и повечко на брой от преди, но отново – успяват по-скоро да залъжат, отколкото да задоволят глада ми. И отново трябва да изсипя един чувал комплименти за корицата на Георги Георгиев-Гошун. Стилът му се е превърнал в лице на серията, което със сигурност привлича вниманието и на хора, които принципно не посягат към книги-игри. Виждам еволюция в книгите на Николай Николов-Козия и само мога да си представям къде ще ни отведе автора в бъдещите си произведения! Бъдещето на Сайнир със сигурност е интригуващо!

Петият принц във Фейсбук: https://www.facebook.com/petiyatprinc/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s