Спомняте ли си принц Сайнир? Може би сте имали удоволствието да се запознаете с героя на Николай Николов-Козия при неговата първа поява в пети том на сборника за книги-игри „Призвание: Герой!“. Но дори и да сте пропуснали дебютното му приключение, то със сигурност не трябва да пропускате продължението му. Не и ако сте фен на книгите-игри. „Петият принц: Разрушител“ е директно продължение на историята за най-младият сред петимата синове на краля на Сарихи, но авторът се е погрижил да включи подробна предистория и да позволи дори на „новодошлите“ да се включат в новата епична авантюра. Една от най-масивните и амбициозни книги-игри, излизали у нас, „Петият принц: Разрушител“ има доста какво да предложи.
Читателю, в този роман главният герой… си ТИ! Влез в ролята на младия принц Сайнир – петият син на владетеля на кралство Сарихи. Коварен император посяга хищно към земите на Северните кралства и ти ще трябва да го спреш! Прекоси жежките пясъци на пустинята Гоаба. Скочи смело в уличките на красивия и опасен град Лур. Създай си важни съюзници и верни приятели. Политически интриги, героични битки и древни загадки… Безмилостни убийци от древен орден по петите ти… И една забравена легенда за Разрушителя, водеща началото си от самите богове. Над 800 епизода 8 игрови приложения и карти Колко от загадките ще разкриеш до края?
Никога не бих предположил, че онази неангажираща история за принц-изтърсак, тръгнал да отвлича принцеса, обречена на уреден брак изведнъж ще претърпи толкова остър сюжетен завой. Финалът на историята от „Призвание: Герой!“ сам по себе си беше достатъчно изненадващ, но бледнее пред всичко, което предстои в тази самостоятелна книга. Изненадата е голяма и непредвидима, до такава степен, че изневиделица „Петият принц: Разрушител“, принципно вървяща като що-годе стандартно фентъзи приключение с арабски привкус направо скача в тотално различен жанр. При това – без да дразни с някаква изсмукана от пръстите нелогичност или авторски произвол. (Е, може би една идея повече скитане и дипломация, за сметка на екшъна, но… В този том това е важна част от развитието на поредицата.)
И след като стана ясно, че откъм история книгата си я бива, да видим как са останалите елементи. Имам известен проблем със стила на автора. Верен на тона от уводната книга-игра от сборника, Николай Николов-Козия и този път не пести хумористичните подмятания. Зная, че за някои читатели те са добре дошли, но лично за мен, тук идваха вече в повече. На различен етап сме, историята се развива и става мащабна, замислена с размах, залозите скачат неимоверно… А на места задявките в писането идват едва ли не пародийно и ми пречат да се вживея и потопя напълно в действието. Оставям настрана спорадичния pulp-шовинизъм, някои епизоди се забелязва език, който е прекалено не-литературен, изречения от рода на „Тъпо ти е…“ или „Камилата ти не е на кеф“.
Далеч по-добро е нивото на механиката на играта и нивото на интерактивност. Личи си, че авторът се е постарал да използва едни от най-добрите и изпитани методи, познати от старото поколение, но не е пропуснал и да се включи с оригинални (и функционални) нововъведения. Книгата има камара приложения и при един по-висок бюджет на изданието направо би била нещо като хибрид между традиционна книга-игра и страт. Множество карти, кодови думи, подобия на плаващи кодировки, отчитане на времето, на провизиите и запасите с вода… Признавам си без бой, че понякога съм по-немарлив и не попълвам дневник, а карам дадена книга-игра по памет, но тук номерът не минава. Бележките ще са ви наистина необходими и дори да имате „акъл-тефтер“, не препоръчвам да разчитате само на него. Същевременно правилата не представляват досада или затруднение в нито един момент.
Единственото, което ми направи по-лошо впечатление е, че в определени моменти оформлението би могло да улесни читателя и да му спести малко писане или ровене из книгата. Например, ако скитосвате из пустинята има вариант да се откажете от търсенето и да преминете на определен епизод, който е упоменат в текста и трябва да си отбележите, за да можете да се възползвате от опцията по-нататък. А едно изречение или маркер под самата карта би било много по-удачно – „Ако решиш да напуснеш пустинята, премини на…“ и толкоз. Но това са дреболии.
Вътрешните илюстрации на Божидар Жеков-Буж са наистина добри, но оскъдни като брой, особено за книга-игра от такъв калибър – над 800 епизода, повече от 450 страници. За сметка на това пък корицата на Георги Георгиев-Гошун (хей, май всички работили по книгата имат „тире-прякор“ след името си!) за пореден път е самата прелест! Страхотна палитра, динамична композиция, изобщо – разкош!
„Петият принц: Разрушител“ е наистина стабилно четиво за феновете на книгите-игри и едно от най-добрите попадения на Новата вълна у нас. Поредното доказателство, че родните автори все още го умеят!
Очаквайте скоро и ревюто на следващата книга от поредицата – „Петият принц: Откривател“.
Още за книгата: https://iztok-zapad.eu/petiyat-printc
https://www.legacyofkreya.com/bg/books/petiat-printz-razrushitel
Откъс: https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/petiyat-printc.pdf
knijnikrile.wordpress.com 