„Островът” на Александър Секулов е един от онези романи, които оставят следа. От книгите, след чийто прочит си мъничко по-друг, защото книгата те е докоснала. И понеже всеки човек е остров, и „Островът” се чете и възприема по различен начин на различна възраст, но със сигурност авторът разказва еднакво увлекателно и за малки, и за големи. А когато в ръцете ти попадне продължението? Луташ се между гризящото любопитство и страха от разочарование, тъй като високата летва се надскача трудно… Но в крайна сметка, любопитството надделява! Не можеш да си позволиш да не плаваш отново с героите, които си обикнал. И при първия попътен вятър разлистваш „Скитникът и синовете” (изд. „Хермес”).
Ветроходната лодка БЪРБОЛЕТА плава из Йонийско море. На борда й са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери. Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат?
„Скитникът и синовете” е колкото продължение, толкова и самостоятелен роман. Естествено, ако вече сте чели „Островът” имате известен сантимент и очаквания, но е твърде вероятно представите ви за по-нататъшната съдба на старите познайници да се размине с това, което им е било писано… от Александър Секулов. Но тази морска приказка за порастването и съзряването е ако не също толкова, то поне почти толкова пленителна, колкото и нейния предшественик.
„Островът” е една идея по-хлапашка, безгрижна и сърдечно наивна от своето продължение, тъй че пригответе се за малко повече сиви тонове и меланхолия, зрялост… В „Скитникът и синовете” магията на детството сякаш постепенно отлита и авторът е решил да не подслажда фалшиво историята, а да ги остави нещата да вземат естествения си ход. За сметка на това пък магията на думите присъства отново в пълна сила. Стилът на автора е удоволствие сам по себе си. А развоят на събитията е колкото очакван, толкова и непредвидим, защото не всеки има шанса да се откъсне от юношеството си с помощта на приключения и пирати. Житейските бури и неочакваните вълни карат момчетата да възмъжават. А момичетата…? За тях може би някога ще има друга книга.
„Скитникът и синовете” ще успее да заинтригува читатели от различни поколения. Александър Секулов кара читателя да се гмурне в дълбокото и дълго да не изплува за въздух. Всъщност… чак до последната страница.
Още за книгата: https://ikhermes.bg/skitnik-t-i-sinovete.html
Откъс: https://ikhermes.bg/blog/blog/potepete-se-v-skytnykt-y-synovete/
Интервю с Александър Секулов: https://ikhermes.bg/blog/blog/interview-s-alexander-sekulov/
Ревю в Книголандия: http://knigolandia.info/book-review/skitnikut-i-sinovete/
knijnikrile.wordpress.com 