Суеверни ли сте? Няма значение. Наоколо броди жив скелет, тъй че едва ли някой ще се учуди ако тринадесетата книга с приключенията му вземе да се окаже фатална. Всъщност, те последните десетина са си фатални, така че, по-скоро би ни учудило обратното! „Скълдъгъри Плезънт: Сезони на войната” е сред най-обемните романи от неумиращата поредица на неуморния Дерек Ланди и ако сте сред заклетите фенове на Скъл и Вал, ако все още не сте се уморили от бясното темпо на мрачния екшън и свръхестествения трилър, то със сигурност ще се зарадвате на новото попълнение.

Задава се война. Скълдъдгъри и Валкирия са изпратени на тайна мисия отвъд познатото, която ги отвежда в изоставена страна на магия и мрачен, необуздан ужас. Именно там Валкирия ще трябва да се бори не само с врагове, желаещи смъртта ѝ, но и със собствените си самоунищожителни импулси. Само пълзейки през мрака, тя ще успее отново да се изправи в светлината…

Не искате да се в главата на Валкирия. Наистина не искате. Всъщност, май самата тя не е особено привързана към главата си и всичко, което се таи вътре, но… какво да се прави. Не всеки е благословен просто с гола черепна кутия.

В тринадесетата книга от поредицата Скълдъгъри все повече се усеща като sidekick на Валкирия, която пък отчаяно има нужда от истинска, непоклатима упора и верен приятел, който да й помогне да се справи… предимно със самата себе си. Казват, че времето лекува, но дали героите имат достатъчно време? Едва ли… Не и при наличието на всемогъщ магьосник, решен да завладее всичко и да пороби всички, при това на междуизмерно, мултивселенско ниво, и гадът разполага с привидно неизчерпаем запас от немъртви войни. Иди ги утрепи тия!

„Скълдъгъри Плезънт: Сезони на войната” успява да държи читателя, без да е най-добрата книга на Ланди. Май не се оказа сред любимите ми продължения, тъй като първо, героите се поразходиха наоколо малко повече от необходимото и се почувствах малко като в RPG, в което някой разкарва групичката ти от единия до другия край на картата за да удължи геймплея, и второ… Даркесата върши толкова обезпокоителни неща, че нейната сюжетна линия ми идва малко нанагорно. Също така, Скъл и Вал бяха разделени през значителен брой страници, което също не е особено кефещо. Те, разбира се, радват и поотделно, но аз си ги обичам най-вече като тандем.

От друга страна обаче, много е интересно да видиш как Валкирия се бори с травмите си и в каква нова посока я тласка създателят й. Допада ми, че Ланди не страни от прогресивни идеи и смело внася в сюжета нещо, което определено липсваше в първата половина на поредицата му. Има търсене и несигурност, но има и ярки персонажи с различна сексуална ориентация, по-явно и отворено изразяване на себе си… (Консервативната аудитория – предупредени сте!)

Ако вече сте стигнали до тук, „Сезони на войната” е повече от задължителна, тъй като едва ли бихте искали да пропуснете точно този том, в който Ланди се стреми да отговори на редица въпроси, да разреши дилеми и за продължи неща, загатнати в предни романи. Но… по всичко личи, ще има още! Следващият том се издирва „Жив или мъртъв”!

Още за книгата: https://artline-store.net/product/887/skaldagari-plezant-sezoni-na-voynata-kniga-13.html

Ревю в Книгомания: https://knigolandia.info/book-review/sezoni-na-voinata/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s