В края на 90-те книгите-игри вече сякаш си бяха изпели песента. Както в старата приказка, тласнати от надежди за още по-бързи и още по-големи печалби, най-големите издатели на интерактивна литература убиха гъската, която снася златни яйца. И все пак, в онези последни месеци преди книгите-игри да изчезнат от книжарниците съвсем, в България се появиха и някои прекрасни заглавия. През 1999 година изд. „Хермес” пусна една след друга книгите-игри „ Полет от мрака”, „Пламък над водата”, „Пещерите на Калте” и „Бездната на обречените” – първите четири книги от легендарната поредица „Самотният вълк” на Джо Дивър, илюстрирани майсторски от художника Гари Чолк. Когато играх книгите за първи път, не съм и подозирал, че държа в ръцете си международен феномен с хиляди фенове. Но усетих магията на този прекрасен и мрачен фентъзи свят и бях сигурен в две неща: първо, тези книги-игри са наистина нещо специално, и второ – искам още от тях! И знаете ли какво? След повече от две десетилетия желанието ми най-накрая се сбъдна, при това не благодарение на голямо издателство, а с помощта и всеотдайността на шепа верни фенове на поредицата. Вече ви разказах за некомерсиалното фенско издание на „Магьосникът Сива Звезда” на Иън Пейдж. Днес Джо Дивър (1956-2016) щеше да навърши 65 години – какъв по-добър повод да ви разкажа за специалното фенско издание на „Самотния вълк 5: Сянка върху пясъка”. За Сомерлунд! За Кай!

Невероятно е как с шепа думи и доста лаконични описания можеш да придобиеш такова силно усещане за силна атмосфера и страхотно фентъзи светоизграждане. Това е истинска сила у Джо Дивър, който успява да поддържа много увлекателен литературен стил и кратки епизоди. Къде е ключът? Лично за мен, това са няколко елемента:

-Уникалната културна смесица, която Джо Дивър забърква така умело. Скандинавското звучене на доста от имената (Сомерлунд, Сомерсверд, Холмгард, Рагадорн…) създава прекрасно усещане за митичен север. От друга страна, името ти, Самотен Вълк, звучи като на войн от северноамериканско племе, но същевременно си обучен от Монасите от Каи, майстори на бойни изкуства, и от тук идва и наличието на мистицизъм и свръхестествен елемент, които вървят ръка за ръка с бойните умения на героя ти… Та, какво точно е разпалвало въображението ти като малък? Нинджи, индианци, викинги…? Тук има по малко от всичко!

-Илюстрациите на Гари Чолк са емблематични, абсолютна радост за окото, и в тях има нещо особено, което така чудно се вписва с гореспоменатата атмосфера. Каквото не откривате в думите, със сигурност ще видите в графиките и светът просто оживява във въображението на читателя.

-Системата и правилата са едновременно достатъчно прости, но не и прекалено елементарни, тъй че задоволяват буквално всички – и новаци, и ветерани. При това е предоставена страхотната възможност да развиваш  героя си и да пренасяш предмети и умения от книга в книга, което е доста рядко срещано.

Ето защо би било много хубаво ако си пазите старите дневници, или пък ако си набавите първите четири книги и ги изиграете преди да подхванете и „Самотния вълк 5: Сянка върху пясъка”. Ако пък не сте си ги купили навремето и не успеете да ги изровите от някъде антикварно, изиграйте поне компютърната игра, която лично за мен е най-добрата адаптация на книга-игра под дигитална форма, която съм виждал:

Във всеки случай, дори и „Сянка върху пясъка” да е първия ви досег със света на Самотния вълк, това не е проблем. Джо Дивър се е погрижил всяка една книга да може да се играе и напълно самостоятелно. Винаги получавате подходящата предистория, и макар, че от време на време предмети и умения от предходни приключения могат да ви улеснят значително, няма опция да се окажете в задънена улица заради това, че не сте играли книга Х преди книга Y.

Историята в „Сянка върху пясък” започва като рутинна дипломатическа мисия, но още от самото начало сте принудени да преминете към това, което джедаите наричат „агресивни преговори”. Самотният вълк е изпратен като представител на крал Улнар до Империята на Васагония, за да скрепи крехкия мир с договор и да осигури време за организиране на отбрана на Ластлендс срещу евентуално нападение в бъдеще. Още със стъпването си на вражеска територия обаче се оказва, че е имало кървав преврат и Самотния вълк става жертва на предателство.

Книгата е разделена на две части, като първата се съсредоточава в бягството на Самотния вълк от тъмниците и столицата на Васагония. Втората част пък бързо се превръща в приключение с привкус на Индиана Джоунс и „Властелинът на пръстените”. Научаваш, че Мрачния властелин Хаакон, архизлодеят на поредицата, е на път да се добере до митичен артефакт, Книгата на Магнакай. В нея се крие мъдростта и наследството на Монасите на Кай, чийто последен представител си ти. Предстоят пустинни премеждия, полети над пясъците, изпълнени с капани гробници…

Изключително радостен съм, че „Самотния вълк 5: Сянка върху пясъка” е издадена на български език и на хартия. Тя е своеобразен завършек на един голям story arch,  известен като The Kai Series. Тук най-накрая можеш да сразиш основния си враг и да откриеш надежда за възраждането на ордена на Кай. Чакането си струваше!

И докато нееднократно ми е минавала мисълта да си набавя останалите книги на английски език (до ранната си смърт през 2016 Джо Дивър развива поредицата в над 30 книги!), никога не ми е минавало през ума да взема да ги превеждам и издавам на български със собствени сили! Има обаче луди фенове, които са готови дори и на това и чувствам, че им дължа огромна благодарност!

Преводач е Георги Димитров – Der, който се постарал да се получи консистентен с предните издания текст. Струва ми се, че Der се беше справил по-добре със следващата книга, „Магьосникът Сива Звезда”, защото тук на моменти забелязах някои повторения и др. дреболии, които подлежат на редакция, но… Това само сочи, че човекът вдига левел и сигурно ще се справи дори още по-добре с предстоящото издание на „Самотният вълк 6: Царствата на терора”! Една преведена книга-игра си е сама по себе си внушителен труд, втора наистина не е шега работа, а трета…?! Чутовен труд, пред който се прекланям!

С внимание към детайла, Виктор Атанасов – ringlas и Георги Миндизов (ака Джордж М. Джордж) са отговорни съответно за оформлението на корицата и предпечатната подготовка, а резултатът е чудесен, тъй като „Самотния вълк 5: Сянка върху пясъка” ляга чудесно до своите предшественици и създава усещането за завършен комплект, придържайки се към визията на старите издания на „Хермес”. Единствената разлика е, че „Сянка върху пясък” е новичка и беличка, с по-плътна корица и отпечатана на доста по-качествена хартия 😉

Личи си, че всичко е пипнато и правено с любов, а това трябва да е свидетелство за потенциала на Новата вълна на книгите-игри в България. Фенските издания слагат в малкия си джоб редица от уж професионално реализираните книги-игри от миналото, тъй че ако някой издател със смелост и планове чете този текст – вече знае кои са правилните хора за реализиране на подобни проекти.

2 thoughts on “„Самотния вълк 5: Сянка върху пясъка” от Джо Дивър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s