„Magic: The Gathering” – проклети малки карти за игра, които често струват теглото си в злато. Мястото, където се срещат маниите по ролевите игри и събирането на т.нар. trading cards. Когато навлязоха в България вече бях преминал момента, в който бях склонен на наливам космически суми в колекционерство, да не говорим пък, че бях развил алергия към настолни игри, които първо ме карат да изкарам висше образование по правилата им, за да започна най-накрая да играя… и искат също така и поне няколко души компания за качествено преживяване. Не. „Magic: The Gathering” не е за мен, макар, че артът на картичките е често изумителен и си умирам да си плакна окото с тях. Всъщност, то си е кощунство да се отпечатват такива яки илюстрации в такъв малък формат, и с удоволствие бих събирал „Magic: The Gathering” арт книги и енциклопедии просто, за да се кефя на рисунките, но това е тема на друг разговор… Да си дойдем на думата – от „Artline Studios” пуснаха роман, който събира едно от големите световни светила на фентъзи литературата, Брандън Сандерсън, с едно от родните/световни светила на фентъзи илюстрацията, Светлин Велинов (редовен художник за „Wizards of the Coast” и „Magic: The Gathering”). Як автор, яка корица, яко издателство… А дали и романът е як? Четем „Деца на безименните”.

Още от раждането си, Тасенда е благословена и прокълната. Благословена е от могъщо заклинание с неизвестен произход, с което защитава семейство и приятели от ужасите, които познава вече петнайсет години. Прокълната е, защото същите тези многобройни ужаси се появяват често и измъчват малкото ѝ село. Ето че една нощ свещената песен на Тасенда не успява да защити близките ѝ, а тя не може да си обясни защо е станало така. Тръгва да търси отмъщение от човека, за когото е убедена, че е отговорен за неуспеха ѝ и унищожението на всичко, което обича. Промъква се в къщата на местния господар, който е известен с близостта си с демони. Там открива началото на още по-голяма мистерия… която започва с факта, че господарят съвсем не е местен човек…

ОК, нека да започнем с една уговорка/препоръка. Това не е най-добрата книга на Брандън Сандерсън, което пък не значи, че е лоша книга. Чисто и просто ако подходите с очакването за нещо от калибъра на „Мъглороден”, „Летописите на Светлината на Бурята” или дори „Към небето” рискувате да останете разочаровани. Нивото тук е горе-долу като това на „Infinity Blade” спиноф романите на Сандерсън, тъй че ако те са ви допаднали – смело можете да грабнете и „Деца на безименните”. Но както сме казвали и преди, дори и по-средняшките произведения на Сандерсън пак са в пъти по-добри от най-доброто на някои популярни фентъзи автори, тъй че нищо не губите ако дадете шанс и на този тематичен „Magic: The Gathering” роман, още повече, че историята си е напълно самостоятелна (и до голяма степен самодостатъчна). Дори да сте лаик като мен и да не познавате света и правилата на Magic, това не е пречка.

Леко над 200 странички, бързо и стегнато, Сандерсън доказва отново, че го бива и в многотомните „тухлени” поредици, и в кратките сюжети, които човек да прочете на един дъх. „Деца на безименните” има приятен, лек и ненатоварващ стил, семпли, но добре написани персонажи и история, което може и да не супер амбициозна, но със сигурност е добре реализирана. Имаме ударно и грабващо начало и готин финал, а всичко между тях е динамично приключение, което те кара да си мислиш какво би било да разцъкаш някое добро RPG със Сандерсън в ролята на Dungeon Master.

При все, че Сандерсън е писал за вече установен свят и е развивал чужд франчайз, лично аз не усетих авторът да се е чувствал творчески ограничен или вкаран в калъпа на вселената. Романчето е написано с кеф, и се чете с кеф, и наистина най-лошото, което може да се каже за него е, че е едно от по-„межу другото” заглавията в пребогатата библиография на Брандън Сандерсън. Ако сте в настроение за нещо кратичко, ако сте комплетисти и не искате да пропускате превод на автора, или пък ако търсите с какво да залъжете глада си до следващия му епос, или пък просто не можете да устоите на яката корица – „Деца на безименните” е добро забавление за ленив следобед!

Още за книгата: https://artline-store.net/product/816/detsa-na-bezimennite.html

Откъс: https://otkasi.com/2020/12/22/detsa-na-bezimennite-brandon-sanderson/1776/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s