Още от началото на „Върховна колекция графични романи Marvel”, на гръбчетата виждахме страховития, мускулест образ на Хълк. Но ето, че сега, той (все така гневно) е и на преден план в том 8 – „Хълк: Тихи писъци“. Хълк винаги е бил от любимите ми герои на Марвел – ученият Брус Банър бива облъчен с гама-радиация, докато се опитва да спаси младеж, случайно попаднал в тестовата зона на военна база. В резултат, силни пориви на гняв, пораждат у Банър трансформация, която го превръща в огромен зелен, почти несломим, звяр с несравнима физическа мощ. Историите с него представят една по-фантастична интерпретация на раздвоението на личността, а същевременно има и много тупаник. Уви, Хълк няма особен успех на големия екран и в днешно време е основно второстепенен герой в лентите за Отмъстителите…но пък анимационната поредица от 90-те години, излъчвана и у нас, също както много други супергеройски анимации от онова време, перфектно поднася не само драмата, но и екшъна.
И когато четох „Хълк: Тихи писъци“, определено усетих, че именно комиксите от онова време силно са вдъхновили гореспоменатата анимация.
Книгата събира няколко последователни броя от началото на 90-те години, написани от Питър Дейвид (автор на романизациите на филмите „Батман завинаги“ и „Спайдър-мен“, издавани у нас преди…доста години), които проследяват усложняващите се взаимоотношения, не само между Брус Банър и двете му алтер егота – Сивия и Зеления Хълк, но и съпругата му – Бети Рос (която го смята за мъртъв).
По време на пътуването си из Америка, Брус Банър се натъква на старите си другари – Доктор Стрейндж и Подводния Намор, които, заедно с Хълк, са екип „Защитниците“ (да не се бърка с по-съвременната си интерпретация, която имаше и сериал по Нетфликс). Тримата се изправят срещу заплаха от друго измерение, която застрашава пряко съзнанието на Банър, в следствие – и целия свят. Следват няколко броя, които обръщат внимание на живота на приятеля на Брус – Рик Джоунс (младежът, който Банър спасява, когато бива облъчен с гама-радиация), душевните терзания на Бети Рос и нестихващият конфликт между смирения „дребен“ Банър, разумния Сив Хълк – известен още като бияча с хаплив език, Джо Бабанката, и винаги гневния Зелен Хълк.
Тази част от комикса е и най-интересна, защото виждаме диалог между три много различни личности, които споделят едно тяло – как живеят с това и как се отразява на близките им. А на всичкото отгоре ни се разкриват и интересни тайни от миналото на Брус Банър. А измежду всичко това, Дейвид успява да вмести сблъсъци с военните и злокобните извънземни – Скръловете!
От своя страна, рисунките на Дейл Киоун са в класически стил, с ярки цветове, огромен размах на екшъна и сюреалистична интерпретация на човешкото съзнание – наистина радват окото. А ако искате да видите как и други художници биха нарисували Хълк или да научите нещо повече за героя – както винаги, има включена галерия, както и биографии на творците.
„Хълк: Тихи писъци“ е едно от най-добрите, ако не и най-доброто предложение във „Върховна колекция графични романи Marvel” досега и горещо го препоръчвам на почитателите на героя и класическите комикси със супергерои.
Книжни Криле 