„Барнабо от планината”, първият роман на Дино Будзати, излезе на български от изд. „Лист” в превод на Нева Мичева и с корица на Кирил Златков. Барнабо говори малко, но в крайна сметка казва много с действията и решенията си. Планината е сякаш откъсната от всичко и всички, един друг свят, който приема само онези, готови да се вслушат в тишината и да оставят тя да погълне стъпките им. Но ехото между хребетите може да разнася гърмежи.

„Бàрнабо от планината“ (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 – 1972) – майстор на кратките форми („Шейсет разказа“, „Коломбър“, „Трудни нощи“) и автор на знаменития роман „Татарската пустиня“, на нетипичните детски истории „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ и „Тайната на Старата гора“, както и на комикс, либрето и стотици статии в печата. Освен журналист в миланския вестник „Кориере дела сера“ Будзати цял живот е и талантлив художник, и запален планинар – в „Барнабо“ отрано се виждат и публицистичният му нюх, и артистичната чувствителност, и благоговейната любов към Доломитите от родния му край.

Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там?

Човек хем може да очаква подобна книга от Дино Будзати, хем и никога не знае какво точно да очаква. „Барнабо от планината” носи повече чувства, символика, храна за размисъл, събудени асоциации и особена, почти медитивна атмосфера, отколкото да гради сюжет в класическия смисъл на думата. Планината е кътче, където можеш да се изгубиш нарочно, да изолираш себе си от обществени роли, социални конструкции, от ред, очаквания, задължения… Тя пази тайни, готова е да забули дори цели съдби в зелен воал… И все пак, Барнабо не е отшелник. А доста хора мислят, че върховете се издигат там, където са, защото очакват да бъдат покорени.

Бавна, но не и монотонна. Вглъбена, но изпълнена с простор. Такава е „Барнабо от планината”. Книга-преживяване. Тя е колкото типична за Будзати, толкова и различна. Романът притежава особен глас, който отначало може да звучи твърд и далечен, но с течение на времето ще влезе под кожата ви.

По някакъв странен начин „Барнабо от планината” дори напомня на уестърн – четем за един мъжки свят, сякаш лишен от женска топлина, в който съществуват само чувствата за дълг и чест. А тези чувства може би дават цел и устрем, но не винаги носят удовлетворение на душите ни и не запълват бездните. Къде да търсим смисъла тогава? Може би в планината…

Още за книгата: https://listbooks.bg/book/barnabo-ot-planinata/

Откъс: https://litvestnik.wordpress.com/2020/09/30/%D0%B8%D0%B7-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s