Как да му дадеш пет звездички на това четиво, когато чисто и просто би трябвало всички фенове дружно да му свалим всичките звезди от небето? Брандън Сандерсън е нечовек! Мега епичната фентъзи сага „Летописите на Светлината на Бурята“ продължава с четвъртия си том, „Ритъмът на войната“ (изд. „Артлайн Студиос”), и тук думите просто са малко. Абсолютен диамант на високото фентъзи, който трудно може да бъде надскочен.  

Сагата „Летописите на Светлината на Бурята“ продължава с „Ритъмът на войната“, очакваното с нетърпение продължение на бестселър номер едно на „Ню Йорк Таймс“ от автора на фентъзи епоси Брандън Сандерсън. След като създава коалиция на човешката съпротива срещу вражеското нашествие, Далинар Колин и неговите Сияйни рицари са прекарали цяла година в дълга, жестока война. Нито една от двете страни не е взела надмощие, а заплахата от предателството на изобретателния съюзник на Далинар ­– Таравнгян, прозира във всяко стратегическо решение. Когато новите технологични открития на учените на Навани Колин започват да променят лицето на войната, врагът подготвя дръзка и опасна операция. Надпреварата, която следва, ще промени самата същност на идеалите на Сияйните и има голяма вероятност да разкрие тайните на древната кула, която някога е била сърцето на техните сили. В същото време Каладин Благословен от бурята трябва да приеме своята нова роля сред Сияйните рицари, а Бягащите по вятъра да се сблъскат с друг проблем. Когато все повече и повече отмъстителни врагове от Слетите се пробуждат, за да се включат във войната, духчетата на честта вече нямат желание да се обвързват с хората, за да се увеличи броят на Сияйните. Адолин и Шалан повеждат група от коалицията към Непоколебима преданост, крепостта на духчетата на честта, за да се опитат да убедят духчетата да им помогнат в битката срещу страховития бог Зло или лично да се изправят срещу бурята на провала.

Не мога да повярвам, че всичко в тази книга е плод на един-единствен мозък, защото се чете, като нещо, което е било сътворено от някакъв dream team на едни от най-великите фентъзи писатели на всички времена, които в продължение на десетилетия са кроили пъклени планове как да отвинтят главите на де що има читател… А всъщност на корицата има само едно име. Брандън Сандерсън. Бог на жанра. Жива легенда. Поклон!

Скачаме година напред, потапяме се директно в действието, екшънът ври и кипи, а после идва ред да наваксаме със събитията и да движим напред… Този път Сандерсън държи светлината на прожектора за по-дълго върху героите и съсредоточава сюжета върху пътя и развитието на отделните персонажи (или  групите от такива) преди да ни запрати в друго кътче и да насочи вниманието ни към други събития. От време на време имаме кратки интерлюдии и flashback глави, които придават допълнителен контекст на всичко, което се случва и… Ах! Много е трудно да говоря за този роман без спойлери, много! Изключително ми хареса как има нужда от отлагане на съдбовния сблъсък, тъй като е пределно ясно, че в определен етап от историята доброто няма как да надделее и има нужда от тактика, търпение, събиране на опит и сили, на ресурс, преди да има какъвто и да било шанс за победа…

„Ритъмът на войната“ е любимата ми книга от „Летописите на Светлината на Бурята” и наистина, някак си не смея даже да се надявам, че дори сам Сандерсън ще успее да промени това с някой от предстоящите романи. Вярно, че очевидно съзнанието му работи на съвсем друго равнище и на съвсем други обороти, щом е способен да бълва такива количества откачени магически системи, оригинални светове, неподражаеми вселени и всепомитащи обрати, но… Възможно ли е след  3-4 години да излезе нещо по-добро от ТОЗИ роман?

Да, за пореден път, сигурен съм, че ще има хора, които ще кажат, че авторът е могъл спокойно да смести същата история и в двойно по-малък обем, и че поне една четвърт от тези 1312 страници тежи и бави развитието (това май важи най-вече за третата част!), но… това е то, Сандерсън си е Сандерсън, и при все, че съм малко разглезен на тема темпо, научил съм се да го обичам го именно такъв. Истината е, че нито една книга от „Летописите на Светлината на Бурята“ не е перфектна, именно защото Сандерсън си позволява да включи всичко и всички и едва ли има редакторска ножица, която да смее да му се изпречи на пътя, но… Точно това многосволие и разточителност карат поредицата да не звучи като конвенционално фентъзи, премерено и разграфено, а носи усещането за една сякаш напълно реална историческа хроника, дошла до нас от друго, невъобразимо измерение.

Нещо повече – Сандерсън плете мрежите си тъй неусетно и тънко, че никога не се знае кой дребен детайл от Космер вселената ще се окаже прилежно посятото зрънце, от което изведнъж ще разцъфне ново разкритие, неочакван, но и логичен обрат, който ще взриви читателското съзнание и ще хвърли персонажите в нов конфликт, в центъра на привиден хаос… който на свой ред също е изграден от автора брънка по брънка и ще послужи като почва за новата реколта от невероятен наратив.

Само да е жив и здрав Брандън Сандерсън, че ни чакат още вероятно десетки хиляди страници преди да сме готови да се разделим с героите му!

Още за книгата: https://artline-store.net/product/749/ritamat-na-voynata-letopisite-na-svetlinata-na-buryata-kniga-4.html

Брутално добра статия за Космера от ShadowDance: https://www.shadowdance.info/magazine/articles/the-cosmere/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s