Искате ли да прочетете една детска книга, която оставя следи, досущ като кученце, тичащо из зимните преспи? Една топла детска книга, като топлината, за която мечтаят толкова много четириноги и двуноги? „Как кученцето си намери дом” (изд. „Жанет 45”) от писателката Мая Дългъчева и художничката Невена Ангелова е една такава книга. И ако и вие понякога се чувствате самотни и бездомни, то разперете страниците й над себе си като покривче и четете. Една замисляща, трогателна и вдъхновяваща история за търсенето на взаимност, сигурност и уют, за постоянството и вярата, че ни очаква нещо по-добро.

Една самотно кученце скита из големия град в търсене на дом. Знаем, че  ще го намери, защото така подсказва заглавието, а и защото вярваме в добрия край. Но не знаем къде и кой би се смилил над едно бездомно малко животно. Забързаният свят на хората е пълен със сгради, но колко от тях могат да бъдат истински дом? И какво всъщност значи да си наистина у дома?

В училището е забранено за кучета и няма кой да маха с опашка на горките деца. Пощата е хотел, но единствено за изморените след дългия път писма. Жалко, че нашето кученце си няма гербова марка. За да живееш в цирка се иска талант. Или пък може би покорство? Не, и това не е дом. Болницата пък мирише на прекалено чисто, а на кучешки това значи, че там не живее никой… Търсенето продължава! От радостната глъчка край шарената къщурка, където продават сладолед, до притихналата, глуха църква, кученцето дири своя дом и не се от казва.

Накрая ни обзема тревога. Е, поне нас, възрастните. Децата обикновено таят надежда до последно, вяра в добрия край… Но ние, възрастните, знаем как завършва „Малката кибритопродавачка” и вече предчувстваме съдбата на едно самотно пале по градските улици… Да, но създателите на „Топлото човече” са решили да ни напомнят, че стига да мечтаеш достатъчно силно, мечтите се сбъдват. А понякога и самите ние можем да бъдем тези, които сбъдват чуждите мечти, нали? Понякога за това стига „паница с кокалче отпред и ръка която милва”.

„Как кученцето си намери дом” зае второ място в тазгодишните награди за детска литература „Бисерче вълшебно” в  категорията „Изследователи”, включваща книги за деца от 8 до 10 години. Но сътворената от Мая Дългъчева и Невена Ангелова история е подходяща за читатели от всички възрасти. Нещо повече – всеки читател може сам да доразвие книжката. Накрая има включена карта с места, част от които кученцето все още не е посетило, плюс няколко оригинални и интересни идеи от създателите, насърчаващи децата да проявят креативност и сами да разкажат свои собствени истории.

Ето какво споделя самата Мая Дългъчева:

„Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава. Никак не умееше ча-ча-ча с чадърче. Ча-чак козинката му настръхна при мисълта да прекара живота си пред публика с пуканки! А щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш.“ На пръв поглед това е приказка за едно бездомно същество. Но всъщност е приказка за мечтите, които имат таланта да рисуват бъдещето. Нашата мечта с художничката Невена Ангелова е тази история да забави малко препускането – да направи така, че родителите да намерят време да останат с децата си и да измайсторят едно градче от стари кутии и джунджурии (както Невена подсказва чрез своите илюстрации), да пофантазират заедно преди лягане, повече да се срещат, отколкото да се разминават. А защо не и да сбъднат мечтата на някое малко бездомно кученце?“

А по щастливо стечение на обстоятелствата, тъкмо днес, когато се появи тази статия, се появи и френското издание на „Как кученцето си намери дом” 🙂 Честито!

Още за книгата: https://books.janet45.com/books/1453

Ревю на сайта „Детски книги”: https://detskiknigi.com/kak-kuchenceto-si-nameri-dom-kniga-za-silata-na-mechtite-idei/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s