Ако има нещо, което обичаме повече от интригуваща нова поредица от любим жанр, то това е интригуваща нова поредица от нов жанр, която излиза бързо и не ни кара да чакаме година-две за продължението! „Долу сред вейки и кости“ (изд. „Кръг”) е втората книга от фентъзи поредицата „Своенравните деца“ на Шонин Макгуайър, чиято първа част „Всяко сърце е врата” прочетохме преди едва три месеца. Романите заемат челни места в читателските класации и са бестселъри по цял свят. За тях американската писателка е удостоена с награди „Хюго“, „Нюбела“, „Локус“ и др., но не това е най-важното. По-важно е, че във всеки от романите за „Своенравните деца“ до тук в под 200 страници Шонин Макгуайър доставя повече удоволствие, съспенс и развитие, отколкото някои писатели успяват да ни предложат във всички свои книги, взети заедно. Тази своеобразна предистория може и да разказва за вампири и луди учени, но дълбоко в основата си всъщност засяга темите за болните амбиции и нереалните очаквания, за преждевременното порастване, за бездната, която е готова да зейне между деца и родители.
Децата често прекрачват прага на познатия свят и се озовават в странни земи: някои са шарени и лудешки, други – мрачни и зловещи. Ала вълшебните земи прогонват всеки, когато вече не им е потребен. Близначките Джаклин и Джилиан не случват на родители (или обратното). Майка им копнее за перфектно момиче, което да кипри в рокли като принцеса, а баща им мечтае за син. Точно когато тийнейджърките са напът да изгубят и последната си частица индивидуалност, откриват единственото си спасение… В рядък момент на бунт Джак и Джил прекрачват прага на странна врата, която ги отвежда в техния истински дом. Там ги очаква невъобразим свят на кървави луни и непрогледен мрак, на магии, вампири и луди учени. Сестрите най-после могат сами да избират какви да бъдат. Но в Тресавищата, излезли като от филм на ужасите, свободата и любовта вървят ръка за ръка… със смъртта.
Прочетохте ли вече „Всяко сърце е врата”? В случай, че не сте… Един въпрос: Какво чакате още?! А в случай, че сте… Друг въпрос: Втората книга излезе, какво чакате още?!
Шонин Макгуайър отдава почит към класиката на хоръра в литературата и киното, но отвъд мрачната готическа атмосфера и вихрените приключения в тъмното, „Долу сред вейки и кости“ съдържа моменти на смела дисекция на конфликтни взаимоотношения, бунтът на задушената индивидуалност и изгарящата жажда да бъдем себе си. И въпреки, че серията за „Своенравните деца“ може и да минава за тийн литература, то въпросите, на които Шонин Макгуайър търси отговори тук често мъчат всички ни, независимо от възрастта.
Можем да си говорим за чуводища, злодеи и тресавища до утре, но тази книга е различна от обичайния низ от страхотии, който можем да очакваме от средностатистическия YA трилър. Ърбън фентъзи и хорър жанровете са само интригуващата опаковка, която Макгуайър използва, за да направи паралел между своите персонажи и реалността. Дори да не се сблъсквате с кръвопийци и всевъзможни свръхестествени гадини в ежедневието си, то стига да сте живели достатъчно дълго, със сигурност познавате по някой Джак или Джил.
Без излишно разтягане на локуми, без кухи, гонещи обем параграфи, „Долу сред вейки и кости“ не губи времето на читателя и изпраща героите на изпълнено с препятствия пътешествие из мрака, от което те или няма да се завърнат същите… или няма да се завърнат изобщо. Точно както и първата книга от поредицата, „Долу сред вейки и кости” заслужава адмирации и заради качествата на българското издание. Плавният превод на Майре Буюклиева и стилната корица на Стоян Атанасов няма да разочароват читателите.
Още за книгата: https://kryg.eu/produkt/svoenravnite-deca-2/
knijnikrile.wordpress.com 