„Деца от кръв и кости” (изд. „Егмонт България”) се оказа един от най-грабващите и интригуващи фентъзи романи, които прочетох през 2018 година и фактът, че това е дебют за писателката Томи Адейеми само засили страхотните ми впечатления и уважението към крайния резултат – завладяващо YA фентъзи, опиращо се на западно-африканската митология. Ето, че две години по-късно тези впечатления все още не са отшумели и се потапям с доста високи очаквания в продължението – „Деца на доблест и мъст”. От ударното заглавие и магнетично красивата корица до последната страница, дали втората част ще оправдае дългото чакане или завръщането ни в Ориша няма да утоли напълно жаждата на читателите? Нека разберем!
Магията се завърна в земите на Ориша… Но борбата за сила не е приключила. Войната тепърва започва! След като направиха и невъзможното, Зели и Амари най-накрая успяха да върнат магията обратно по земите на Ориша. Но ритуалът се оказа по-могъщ, отколкото те очакваха, и пробуди силите не само в кръвта на маговете, а също и у някои благородници. Сега Зели се бори, за да обедини маговете в Ориша, където врагът е също толкова силен. Но когато благородниците и войската се обединят, за да поддържат контрола над Ориша, Зели ще трябва да се пребори, за да осигури трона на Амари и да защити новите магове от разврата на монархията. На фона на наближаващата гражданска война Зели ще трябва да открие начин да възроди кралството или да наблюдава разпада на Ориша.
Обикновено не правя така, но в случая ще си позволя да започна отзад напред и ще кажа следното: „Деца от кръв и кости” ще бъде трилогия, която със сигурност искам да прочета до края, независимо от факта, че първата книга ми хареса значително повече от втората. И ако нямах базата за сравнение между „кръв и кости” и „доблест и мъст”, то вероятно и втората част щеше да е в доста по-изгодна позиция, но…
Проклятието на продължението е, че познаваме света и героите. Вместо да навлезем със свеж поглед и да бъдем изненадани и удивени от всичко, нахлуваме с хайп и очаквания, които сме трупали в продължение на две години, а това не е летва, която е лесно да се надскочи. И въпреки всичко, в някои отношения Томи Адейми успява, при това със завидна лекота.
Една от най-силните страни на книгата е разгръщането на света, развитието на въображаемата вселена на Ориша. Всичко описано от младата писателка е плодородна почва за какви ли не сюжети и истории, главозамайващи детайли и опияняваща екзотика, които те карат да навлизаш все по-навътре и по-далеч в необятния свят на трилогията. Мотивите от африканската митология може и да са прастари, но за средностатистическия читател ще са нещо абсолютно ново, свежо, невиждано и нечувано, без аналог в средностатистическото традиционно фентъзи, което почти винаги се корени в легенди и предания на северните и западноевропейски култури. Клановите взаимоотношения, вярванията, ритуалите, йерархията, всичко е изпълнено с далечен колорит, който сам по себе си е достатъчна причина за прочита на романа.
Недоволствам от някак си залутаното развитие на героите, очаквах една леко по-различна Амари и ми се струва, че точно с нея Томи Адейми е трябвало да внимава повече. Развитието на персонажа в първата книга беше просто вълшебно, и точно тази магия ми липсва тук. Въздържайки се от каквито и да било спойлери ще кажа, че в определени моменти и сцени имах чувството, че авторката се е поддала на изкушението да ни поднесе едно-две от клишетата на Young Adult литературата, но… тая надежди, че е запазила най-добрите си идеи и развръзки за третата книга.
А третата, както вече казах, ще я очаквам с нетърпение. Трилогията „Деца от кръв и кости” ме спечели още с първата си книга и при все, че очаквах леко повече от втората, определено нямам намерение да изоставям Зали и Амари точно сега! Ориша е място, в което почитателите на почитателите на съвременното YA фентъзи ще искат да се завръщат отново и отново.
Още за книгата: https://egmontbulgaria.com/detsa-ot-krav-i-kosti-990/2-detsa-na-doblest-i-mast-p3722
Книжни Криле 