Ако си нямате двор с прилежащите живинки, ако нямате време или възможност за разходка из зоопарка, ако дори околните са на метри разстояние, скрити зад маски и не се знае кои са хора и кои са животни, то поне си подарете лична, близка среща с „Животните” на Мария Донева. Книга с интригуващо заглавие и грабващо енигматична корица от Кирил Златков, с логото на „Жанет 45” и лично нарисувана от авторката номерирана котка. Прочитът на сборника с разкази и стихове е любопитно, будещо емоции и размисъл преживяване, което ще ви провокира да се вгледате както в себе си, така и в течащия наоколо живот.

Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата – и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на онзи любим, за когото знаят, че скоро ще умре, не знаят как да признаят слабостта си, нито как да я скрият. Те прегръщат щастието си и не го пускат дори и насън. Те са обикновени хора и живеят в тази книга.

В поетичната гледна точка и изразните средства на Мария Донева няма нищо конвенционално, тривиално и очаквано, така че и тази наглед нетипична форма на съдържанието също всъщност седи тъкмо намясто. Смесицата от стихове и разкази може и да не е често срещана, но затова пък работи много добре. Котараци спасяват половинката на разделен чифт сандали от самоубийство, самотен охлюв крета по навик из пустите дни, пазейки копче от палтото на мравка, мравката пък се връща към неуморната си работа, след като е пуснала тъжния си неизказан копнеж като писмо в бутилка… Но това не са сюжети, които могат да се преразкажат. Те трябва да се почувстват. Изпълнени с находчиви алюзии и безпогрешно улавящи човешката природа, „Животните” на Мария Донева ни демонстрират, че всеки един от нас принадлежи към някакъв различен (и кой знае, може би застрашен) вид.

Животинския мотив е свързващата брънка между произведенията, своеобразната рамка на сборника, но символиката и внушенията са повече от разнообразни и сборникът със сигурност има с какво да ви изненада и впечатли. А ако и за вашия характер и чувствителност сте чували, че „няма такова животно”, то току виж твърдението се оказало погрешно. Току виж сте открили себе си измежду „Животните”.

Още за книгата:

https://books.janet45.com/books/1432

https://mdoneva.com/tag/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/

https://www.goodreads.com/book/show/52760972

One thought on “„Животните” от Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s