„Армада“ от Ърнест Клайн

Като заклет ретро геймър и любител на кино-лентите от 80-те, който през свободното си време слуша класически рок и хеви метъл, някак си нямаше как да пропусна „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн. Човекът на практика ми е сродна душа, а романът му (чието продължение в момента пише) беше също толкова енциклопедия за поп-културата от края на миналия век, колкото и пленително научно-фантастично приключение с щипка социален коментар. Като за капак, филмовата адаптация беше на Стивън Спилбърг! Така че щом видях, че Locus Publishing ще издадат романа „Армада“ (изд. Intense), а от корицата ще ме гледат пикселизираните извънземни от “Space Invaders”, нямах търпение да я грабна!

Действието този път се развива в наши дни, а главният герой е Зак Лайтман, младеж с избухлив характер, в края на гимназиалните си години, който живее сам с любящата си майка и прекарва свободното си време с джойстик в ръце, обграден от стари видео-касети и модели на кораби от „Междузвездни войни“ – любими вещи на покойния му баща.

Когато обаче на Зак започват да му се привиждат посред бял ден кораби от нашумялата видео-игра „Armada”, той естествено започва да се пита дали не прекарва твърде много време с очилата за виртуална реалност. Нима наистина из небето кръжат октоподоподобни извънземни? И защо всичко в живота му започва да изглежда като огромна конспирация, която трае вече десетилетия наред? Е, Зак, дано от толкова игри палците ти не са хванали мазоли, защото в това, което ти предстои, няма допълнителни животи и дори най-малката грешка може да доведе до „Гейм Оувър“.

Романът на Клайн не залага на кой знае какви новаторски идеи. Напротив, той дори не крие многобройните източници, от които черпи вдъхновение. Също както с „Играч първи, приготви се“, в сюжета (чиято основна концепция, без да я издаваме съвсем, напомня на романа „Играта на Ендър“ и сериали като “Denji Sentai Megaranger”) са вмъкнати почти постоянни препратки към аркадни и конзолни класики, незабравими музикални парчета и филмови цитати, което донякъде превръща книгата в един своеобразен учебник по поп-култура (тук е мястото и да похваля преводачката Катя Перчинкова и редакторката Саша Александрова, които дават всичко от себе си сполучливо да разяснят въпросните препратки). Същевременно обаче, самата история се развива бързо и романът се чете много леко и приятно. Не бих казал, че изненадите са много, напротив, имам чувството, че Клайн съвсем нарочно се позовава на клишета от други произведения, на които очевидно е почитател. Но в това не виждам особен проблем, защото не смятам, че целта на „Армада“ е била да бъде най-великия епос на нашето време. По-скоро се стреми да бъде един вид времева капсула между две корици. А и вероятно да накара по-закоравелите геймъри да прочетат и нещо друго освен книжка с кодове за безсмъртие и всички оръжия ↑↑↓↓←→←→BA . За средностатистическият читател „Армада“ ще е или посредствен роман за младежки тревоги и терзания с научно-фантастични елементи, или глътка свеж въздух и хитър начин да се разкаже една, на пръв поглед, типична, история. Със сигурност обаче ще накара усмивка да блесне на лицата на поп-културните маниаци, да им напомни дните, в които са гледали „Старком“ или са играли „Wing Commander”…и да цитират Капитан Америка около хиляда пъти.