1. Здравей и благодаря, че успя да отделиш време да си почуруликаме. С теб се знаем не от вчера, но как би се представила за тези, които все още не са стигнали до Горната Земя?

Всъщност, аз ти благодаря от сърце за инициативата с чуруликането! Знам че имаш съвсем ново бебенце вкъщи, а това е наистина прекрасно, но и трудничко. Сега у дома сте четири момичета и ти, нали така? Леле, леле…

Колкото за мен: Родих се в град Добрич в семейството на учителка и скулптор. Мама беше преподавател по биология. Баща ми е известен творец.  Сигурно съм прихванала мъките и безсънните търсения на изкуството в родната си къща защото още от бебе си играех в бащиното ателие. Често бях омазана от перчема до петичките в глина и гипс. Въпреки, че разбираше моята склонност към творчество, мама често се отчайваше от мен. Просто й се налагаше да ме къпе по осем пъти на ден…

Имам около шестнайсет публикувани книги на български, брайл, босненски, чешки, сръбски и английски. Имам няколко национални награди за детска литература и няколко чужбински награди отново за литература за деца, както и няколко български и международни номинации, все в същата категория. Правила съм много радиопредавания, театрални постановки, както и доста филмчета за Националната ни телевизия. Радвам се, на всичко по-горе, защото е реализация и признание за труда ми.

Интересно ми е, че всичко, което напиша излиза винаги и само за деца! Не мисля, че сама съм си избрала тази пътечка… по-скоро, писането за деца ме е избрало. Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”.



2. Малко злободневен въпрос, но как се отразиха карантината и пандемията на българските автори и издатели, и в частност на твоята дейност? И имаш ли някакви съвети за превъзмогване на трудното положение?

Големите притеснения при мен са с професията на мъжа ми. Той е лекар-анестезиолог и е на първа линия на пандемията. Нещата около болестта са много истински, ако имате лекар вкъщи, защото ситуацията в болниците не мами никого: В болниците дните са много, много тежки в момента. Затова трябва да се пазим и изключително внимателно трябва да пазим и хората около нас. Особено възрастните хора, но, за съжаление, никой, дори и да е млад, не може да каже със сигурност, как точно ще реагира на вируса точно неговия организъм. Носете маски и спирт! Маските се слагат не само върху устата, а и върху носа! Обливайте често ръцете си със спирт, когато сте навън! Не се шегувам!

Иначе лично на мен стоенето вкъщи винаги ми се отразява много добре. Аз обичам да си стоя вкъщи. От началото на годината съм написала две книги, като едната е юношеско фентъзи, в което превъплъщавам един класически мит, а втората е смешна фантастична книга за най-малките.

3. Да минем сега на по-весели теми. Все пак, не всички новини са лоши, а някои даже са направо страхотни. Основният повод за това интервю всъщност е наскоро обявеното английско издание на една от твоите книги – началото на трилогия за Мина и магиите. Разкажи ни повече, как се случи това и защо точно сега и точно Мина?

Всичко, което се случи е въпрос на голям късмет. И най-вече късмет, че се омъжих за гърче (оженихме се преди двайсет и една години, а сме заедно от двайсет и шест, така че, да, умалителното си е на място).  Съпругът ми завърши медицина в София. Той взе диплома, взе жена и после дойдохме заедно в Атина. Та, освен, че е лекар, д-р Василис Фламбурарис е и много добър поет. Член е на два писателски съюза в Гърция (тук те са няколко). Тукашните съюзи на писателите са много, много дейни (за разлика от нашия единствен съюз, на който аз съм член). Та, всяка година тези гръцки съюзи канят хора от западно чужбинско, които са свързани с писателско-издателския бизнес. Канят ги за да провеждат лекции, мастерски класове, работилници, срещи и т.н (е, разбира се, може би хората идват по-лесно в Атина, отколкото в София). Тези събития са платени, но винаги има поне по четирийсет до шейсет души записани. Ние с Васко също ходим редовно. Имали сме работилници и семинари с Пингуин, с Том Ханкс и съпругата му Рита Уилсън (която е сценарист и продуцент, и която си е българка по баща, но майка й е гъркиня и тук си я броят за гъркиня, да не говорим, че двойката има къщи по островите тук и че тази година им дадоха и гръцки паспорти, защото всичко това е голяма реклама за страната… а ние само си блеем) и др.

Разбира се, с много известните издателства и много известните хора обикновено нищо не се получава в последствие. Те си свършват работата и толкова… Но самите срещи и уроци са супер!

Миналия ноември, на един такъв уъркшоп обаче се запознахме и с един англичанин, също от гръцки произход (трето поколение в Англия), който си е направил младото издателство „On Time Books“ и който, като добър наследник на гърци (гърците навсякъде страшно много се гордеят, че са гърци и страшно много се подкрепят, разбрах го като живяхме една година в Швеция, където Васили прави специализация) не само говори езика на баба си и дядо си, но и се интересува от гръцки автори. Гръцките автори му се струват екзотични и интересни. Аз съм български писател, но това не го спря, в последствие, да ми предложи договор. Книгата ми, за която говорихме наистина много на самия уоркшоп, много му хареса. Имахме право да му представим две книги. Пък и аз живея в Гърция от двайсет и две години и съм омъжена… хехехе… за въпросното късметлийско гърче! Този англичанин от гръцки произход стана мой издател. Казва се Димитрис Христодуло. Всъщност, той предложи договор и на Васили (както и на още няколко души от група с четирийсет и седем човека). Книгата на Васко е стихосбирка и ще излезе през януари. Та това е то – щастлив брак… 

Да видим, кога някой от нашите наследници на емигранти, из англоезичния свят, ще си направи издателство, в което ще издава и български автори.

4. „Мина“ се появи за първи път на хартия преди повече от петнайсет години. Какво я прави все още актуална?
„Мина“ ще бъде винаги актуална. Не съм скромна, но пък съм точна! „Мина“ е историята на едно израстване, но не е само това… В книгата преливат цели три пълноценни свята и както обичам да казвам на феновете си в България: „В „Мина“ всяко нещо означава и друго нещо!“ И това е истината. Пластовете са много и най-различни, а понякога и самите фенове ме изненадват с прочити, за които дори не съм помисляла. „Мина“ е искрена и топла книга. Имам предвид цялата трилогия, разбира се… В нея има толкова много любов, че просто сърцето ми спира, когато мисля за някои от събитията. Освен това „Мина“ е книга за книгите. Това е книга за едно момиче, което хваща „неродените думи“ от въздуха. А това означава, че е история за разказвачите на истории, които са изключително важен за света и живота ни феномен.

5. Много родни автори биха дали мило и драго да са на твое място и да бъдат преведени и издавани на запад. Какъв е пътят? Какви са най-големите предизвикателства?

При условие, че това е първата детска книга, която излиза на англоезичния запад, от края на Социализма до сега, може би си прав… Няколко от съвременните български детски автори имат книги в чужбина, но за англоезичния пазар моята е наистина първата, след падането на стената. Става дума за книга, издадена от западно англоезично издателство, което застава зад нея, а не за самиздат.

Пътят е да ни видят самите тамошни издатели. Да ни видят истински. По някакъв мистериозен начин да им се представим. Ако успеем да се доберем някак до тях, да говорим с тях и да им покажем не само как пишем, а и как мислим, какъв е мирогледът ни, какви хора сме, съм просто абсолютно сигурна, че няма как да не ни издават. Имам предвид най-добрите ни български детски автори, разбира се…

Но да се стигне до самия англоезичен издател е много трудно, да не кажа почти невъзможно. А голямото предизвикателство е, че и техните литературни агенти ни пренебрегват жестоко и без колебание, но това е така защото нямаме никаква защита от българската държавна културна политика (доколкото има такава изобщо), а и от издателствата, които са ни издали.

Затова мисля, че съм късметлийка. Имах уникалната възможност англоезичен издател да ми дойде на крака, да беседвам с него, да му покажа работата си. Много е тъжно, че в България никой не ни дава такива възможности. Има няколко институции, които би трябвало да го организират, но е явно, че не го правят. Самите български издателства (говоря за големите, които издават огромно количество чужда литература и имат цели списъци с познанства) също не се наемат да помагат за такива връзки или го правят прекалено премерено.


6. И не на последно място, Какво можем да предложим ние, българските автори, на световната читателска аудитория?

Зависи от нас… можем да предложим и нищо, но и всичко. Писането е игра, игра на мисли и емоции, на мъдрост, откровение, хумор. Ако пишем фалшива художествена литература за деца, като например напастта наречена „книга написана по актуална за децата тема“. (а такива, за съжаление, са повече от половината книги, които се предлагат и четат сега, например на най-мъничките читатели.), то тогава никой няма да ни забележи. В края на краищата, светът е пълен с книги написани по актуални темички.  Аз например не вярвам в така наречените „актуални теми“. Няма никакво значение дали това е книга за опазване на околната среда, за това, как децата трябва да приемат така наречените „различни“ деца или е книга за зъбките. Аз вярвам в интересните истории. Книгите написани по „актуални теми“ са опасни, защото изваждането само на една определена тема, води до клиширани и плоски текстове. Интересните истории никога нямат само една „актуална тема“. Интересните истории винаги са комплицирани и създават интересни ситуации, както и пълнокръвни образи и характери. Така наречените „актуални теми“ водят до евтина дидактика. А дидактиката в изкуството е не само скучна, а и направо опасна.

Светът се нуждае от нашата чувствителност, от нашата човещина, но те трябва да са истински. Неосъзнаването на отговорността ни към децата и младите хора, много често подхлъзва авторите на литература за деца и юноши да пишат повърхностни текстове или текстове създадени по извадени от контекста на живота „актуални теми“. А когато тези теми стоят далеч от изстраданите събития в живота ни, от събитията, които живо ни интересуват като човешки същества, то това си личи дори от ракета. Такива фалшивички писания (дори и да са с красиви картинки) никой не иска, защото такива писания си се пръкват и в западния свят (пак с красиви картинки), при това на килограм се пръкват, и онзи свят не вижда никакъв смисъл да ги търси при нас.


7. Какво следва от тук нататък? Сподели какво да очакваме занапред от Весела Фламбурари и нейната Мина?

Стискам си палци моята измислена Мина да се справи и книгата да се чувства добре и на английски, както си се чувства чудесно на български.  Само тогава ще съм сигурна, че ще излязат и трите книги и че трилогията ще бъде завършена и по онези ширини и дължини. Ако пък и вие ми стискате палци, двете с Мина ще се справим още по-добре! Благодарим ви от дъното на нашите свързани души и сърца!

Пожелавам ти скоро да споделяме и други благи вести от Горната Земя на Мина  Благодаря ти, че беше наш гост!

Още за английското издание на Мина: https://www.amazon.com/Tales-upper-land-magic-beaker-ebook/dp/B08K3Y69DK/

https://ontimebooks.net/product/tales-from-the-upper-land-a-trilogy-of-fantasy-book-one-mina-magic-and-the-white-beaker

Ревютата на „Книжни Криле” за трилогията: https://knijnikrile.wordpress.com/tag/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s