Колко е хубаво, когато правилните хора обединят сили, а после на света не му остава нищо друго, освен да се радва и удивлява на плодовете на труда им! В случая, правилните хора са писателят и поет Виктор Самуилов и художничката Люба Халева, а плодът се нарича… „Нъцки” (изд. „Жанет 45”). А какъв е вкусът на този плод, ще попитате вие? За децата (на години и по дух) – ще преобладава сладкото. За начумерените, гордо вдигнали нос възрастни – най-вероятно толкова кисел, че да стиснат устни и сбръчкат вежди. (Но на всички ни е известно, че точно тоя тип възрастни май така или иначе не са мерило за вкус!). Едно обаче е ясно – имаме нужда от повече такива „плодове” в книжната си диета, за да пораснем  Големи Хора.

от Виктор Самуилов

Здравей, хлапе!

Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете.

И дете си остава до края…

Децата на този свят

Ту добър съм, ту лош съм, обаче

съм човече, което расте.

Затова и в закачка, и в плачка

ми прощавате: „Той е дете!“

Мамо, татко,

нерядко и вие

сладки,

кротки,

послушни

не сте.

Кой не върши от вас щуротии?

Значи не само аз съм дете!

Много хора могат да пишат рими, но малко хора могат да създават поезия. Особено пък за деца. Виктор Самуилов е един от тези хора, и „Нъцки” не оставя място за никакво съмнение по въпроса.

Книгата съдържа близо 40 стихотворения, и всяко едно от тях само по себе си е достатъчна причина да си я купите. Част от тях са закачливо намигване към децата и напомняне за техните родители, че малките очи и уши виждат и чуват много повече, от колкото си мислим. Други куплети пък са уловили безпогрешно моменти от ранните години, в които хлапетата ще се разпознаят, а възрастните пък ще срещнат своето позабравено детско аз. Но най-любими ми станаха онези стихотворения, които са среща между внучетата, бабите и дядовците. Поетът е предал така елегантно и човечно отношенията между тези, които тичат неуморно по пътя и онези, които кретат към края му…

Виктор Самуилов чисто и просто умее да прави чудеса с думите. Наистина е дар да можеш  да измъкнеш от сърцето на читателя толкова много емоции с толкова малко редове, да накара душата ти да лети и да натежи, да се смее звънко, но и да си поплаче… Няма да лъжа, забавлявах се искрено, но и си поплаках тихо с някои стихотворения.

Илюстрациите на Люба Халева (носителка на националната награда „Христо Г. Данов” 2015 в категорията „Изкуство на книгата”) са както винаги брилянтни – нежно загатващи, допълващи, подчертаващи, и пълни с фина визуална изобретателност.

„Нъцки” е окачествявана като детска стихосбирка, но точно както казва авторът, всеки от нас е нечие дете, и тази книга наистина е за всеки един от нас.

Без хляб

Ти, мамо, ми чете

от своята книжка,

че който се тъпче със хляб,

става шишкав.

Затуй днес не хапнах

трощица от хляба –

ометох

без хляб

козунака на баба!

Още за книгата: https://books.janet45.com/books/1342

Ревю на сайта „Детски книги”: https://www.detskiknigi.com/koga-detsata-kazvat-na-tski/

Кой прави детските книги: Виктор Самуилов: https://www.detskiknigi.com/koj-pravi-detskite-knigi-viktor-samuilov/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s