Някои по-суеверни хора вярват, че 13 е фатално число. Би било фатално обаче да пропуснете 13-те весели, фантасвагорични случки, описани от Димана Йорданова в книгата „Ама че работа!” (изд. „Жанет 45”). Този сборник с пъстри и добронамерени приказки ще изненада малките читатели с нестандартни сюжети и любопитни герои и ще спечели по-възрастните заради ненатрапчивите си поуки.

„Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш “Война и мир“ в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.

Историята в една вдъхновяваща приказка е толкова важна, колкото и начинът, по който я разказваме. Дебютант съм в тази област, но нещата, които осъзнах, са първо: трябва да я поднесеш просто, да вплетеш в нея действия, сцени и много емоции. Децата ще ти обърнат внимание само ако си атрактивен, добронамерен, искрен, жизнен и провокираш въпроси. Трябват ти герои, които са личности със смели ходове, които вървят след мечтите си. Малките се влюбват и искат да бъдат като тях. Отговорността е именно в това – какво е посланието на твоя герой, достоен ли за пример на децата…

Животът е постоянен обмен на уроци, децата ни учат, както и ние тях. Ние ги учим на онова, което още не знаят, те ни учат на онова, което сме забравили… Прозрението, което получавам, общувайки с деца е, че щастието съществува. “Ама че работа!“ си казвам в моменти на удивление. От лошо или хубаво, важното е да не спираме да се учудваме, защото любопитството е онова, което ни държи живи.” – Димана Йорданова

Тонът, тематиката и внушенията на приказките от „Ама че работа!” са разни и разнообразни. Откриващата история например представлява поетичен пейзаж, който всъщност се оказва портрет, видян през току-що отворилите се детски очи. Пърхащите птички се оказват мигли, бистрите езера – очи… и ето го „Лицето на мама”. (Уви, заглавието на приказката подсказва какъв ще е краят й, може би би било по-удачно да се запази изненадата.) „Гущерчето Килимявко” пък е разказ за едно малко, злополучно влечуго, простило се с опашката си. Една добра костенурка обещава да доведе помощ, но… костенурското темпо е такова, че когато шивачът най-накрая идва да пришие опашката на Килимявко, всички откриват с изненада, че на мястото й вече е пораснала съвсем нова. „Птицата с различни цветове” пък е мъдро припомняне за това, че всеки един от нас гледа на света с различни очи. Но въпреки различните си възгледи, все пак е хубаво, че сме заедно.

Е, за останалите десет приказки няма да ви разказвам. Из тях ще се срещнете с охлювчета, мишлета и котки, ще чуете за остри камъчета и нишки от пуловери, ще пътувате с лодка, ще посетите едно чудно магазинче и какво ли не още. Ще научите нещичко за приятелството, взаимопомощта, мечтите и… още нещо.

Външния вид на книжката „Ама че работа!” също е доста приятен. Изборът на шрифт особено ми се понрави. А цветните илюстрации на Стела Стаменкова-Дин са изпълнени с леки, свежи тонове и са допълнението, което прави включените приказки още по-четивни.

Още за книгата: http://books.janet45.com/books/1456

Представяне по Дарик Радио: https://darikradio.bg/ama-che-nova-detska-kniga.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s