„Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” е доста нетипично заглавие, нали? Такова заглавие може да предизвика истинско любопитство и ще ви накара да научите повече за същността на книгата. Или пък може да ви остави с фалшивото впечатление, че става въпрос за поредното образователно помагало, насочено към деца, които все още не са се справили с научаването на азбуката. А при липса на такива деца в семейството или обкръжението ви, като нищо можете да подминете новото издание на „Кибеа” и да пропуснете едно неподправено книжно удоволствие. Аз лично исках задължително да прочета книгата още преди да съм видял анотацията и да добия каквато и да било представа за съдържанието. Причината за това не е единствено, че имам доверие в издателския избор на детски заглавия от страна на „Кибеа”. Чисто и просто на корицата присъства името Владислава Войнович, а тя определено заслужава внимание. Преди няколко години прочетох нейния роман „Хартиеният принц”, по чийто адрес мога единствено да изреждам суперлативи. Със сигурност не бих пропуснал нов български превод на нещо от сръбската писателка, чийто усет за добра и истинска история така ме впечатли. „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” се оказа забавна, проницателна, отровена и изпипана книга, която надмина дори високите ми очаквания и смятам, че ще докосне истински читатели от всички възрасти.

НАЧИН НА УПОТРЕБА – първо надникваш малко в книгата, а после я четеш бавно,по АзБучен ред, с усмивка, може и няколко пъти (независимо от възрастта)…

СЪСТАВКИ – една любопитна Мелания и нейните приключения, като се започне от буквата А, когато известният свещеник, в самото начало на книгата, си сръбна една лъжица супа и чак след това заяви многозначително: Ааа, значи Вие, Мелания, ще се учите да четете и да пишете?…

СТОЙНОСТ – голяма, със забавление в добавка…

ПРОИЗВЕДЕНО – не е произведено, а е написано на ръка и е нарисувано също ръчно…

СРОК НА ГОДНОСТ – неограничен, като се започне от момента

Забележително светла, увлекателна, мъдра, просто и смешно написана и чудесно илюстрирана книга за буквите – и не само. Как симпатичната хитруша Мелания успява да вникне в логиката и употребата на буквата, за да я научи бързо и вярно (поне в повечето случаи)? Неусетно малките случки, важните отношения, щурите роднини, приятелите и азбучните житейски истини се навързват в увлекателен роман, който ще прикове вниманието на детето и на тези, които се грижат за него.

Сюжетът е едновременно вечен и съвременен, болезнено актуален, улавящ действителността по нашите географски ширини и съответно непременно близък до родния читател. Мелания, през чиито очи проследяваме историята, е бъдещ първолак. Малкото момиченце е едно от онези деца, които растат покрай вечно забързаните възрастни, които къде притиснати от обстоятелствата, къде заради криворазбрани приоритети, си подхвърлят отговорностите за това, което би трябвало да е центъра на света им. Мама е в чужбина, от татко няма и следа, и… ето ви го поредното хлапе, оставено на грижите на пенсионираната си баба. А бабата на Мелания, макар и отдавна да е оставила зад гърба си работата в съда, също си има не едно и две задължения. Готви за сума народ, че иначе току виж и тя самата останала гладна. Но и за Мелания винаги ще се намери време. Сега мисията е момиченцето да научи азбуката преди да тръгне на училище, но асоциациите с всяка буква крият доста изненади и прозрения…

Точно както и „Хартиеният принц”, АзБучният роман на Владислава Войнович също е истински стойностна, безкомпромисно откровена, и същевременно умело и адекватно поднесена история. Това е една от онези книги, които действат като добър родител – способни са да бъдат и меки, и твърди, според случая, защото има време и за успокояваща прегръдка, и за строгост и изречена направо неудобна истина. И при все сериозните теми, които книгата засяга, хуморът и илюстрациите са винаги на място и правят всичко така леко и ненатоварващо! Сюжетът бъка от колоритни герои, сякаш скочили в книгата направо от живота. (За сравнение: Братя Мормареви.)

И тъй като споменах илюстрациите… В случая Лука Тилингер върши за Владислава Войнович това, което прави Семпе за Госини в книгите за „Малкия никола”. Рисунките са черешката на тортата!

Работата по превода и адаптацията на изданието за българските читатели е наистина впечатляваща и свидетелства за желанието и посвещението от страна на творческия екип. Русанка Ляпова не е жалила сили и демонстрира истинска изобретателност при търсенето на подходящия еквивалент на понятията за запазването на азбучния ред. Нещо повече – вероятно за първи път в живота си се чувствам ПРЕВИЛИГИРОВАН, че НЕ МОГА да прочета книга в ОРИГИНАЛ! Защо?

В „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” главите също вървят по азбучен ред, и тъй като българската азбука е леееко по-обемна от сръбската… Владислава Войнович и Лука Тилингер се хващат отново на работа и ето, че имаме написани и илюстрирани нови, допълнителни глави, специално за българската аудитория! Аз лично се чувствам направо трогнат от този факт. Думи нямам! Свалям шапка на това издание и наистина се надявам, че ще бъде подобаващо оценено от родните читатели. „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” наистина си заслужава!

Още за книгата : https://kibea.net/book/2842

Ревю в „Детски книги”: https://www.detskiknigi.boababi.com/da-uchish-azbukata-s-avram-bogdan-voda-gazjat-azbuchen-roman/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s